Роналд Рейгън влиза в президентската надпревара като човек с дълъг опит пред микрофон, камера и публика. На 4 ноември 1980 г. той побеждава Джими Картър с 51% от народния вот, печели 44 щата и събира 489 гласа в Избирателната колегия срещу 49 за Картър. На 69 години става 40-ият президент на Съединените щати.

Преди политиката Рейгън е радиоспортен коментатор, а от 1937 г. работи в Холивуд. Между 1937 и 1964 г. се снима в 53 филма. Не е най-голямата звезда на епохата, но изгражда умение, което по-късно се оказва решаващо: да говори така, че текстът да звучи като разговор. Подготвя първото изречение, произнася го убедително и така останалата част от текста звучи по-естествено. В киното е ценен и защото бързо запомня реплики и рядко закъснява за снимки. Сам се описва с ирония като Ерол Флин на филмите от втора категория.

Най-известната му роля е Джордж Гип в Нът Рокни – цял американец от 1940 г. Оттам идва прякорът Гипъра, който журналистите използват и по време на президентските му кампании. В Редицата на кралете героят му се събужда след ампутация и пита къде са му краката. Репликата става толкова разпознаваема, че Рейгън я използва за заглавие на автобиографията си. Сред любопитните подробности е, че не се нуждае от грим. По време на снимки нараняване от изстрел близо до главата му уврежда слуха на дясното ухо.

Най-прочутият му личен навик започва като опит да спре пушенето. Рейгън заменя цигарите с желирани бонбони и навикът го следва и в политиката. В Белия дом бурканите с бонбони присъстват на срещи с министри, служители и чуждестранни лидери. За встъпването си в длъжност през януари 1981 г. поръчва три и половина тона в червено, бяло и синьо. Той смята, че по избора на бонбони по цвят или просто взета шепа може да се разбере много за характера на човека.

Рейгън използва хумора като инструмент за разговор. Интервюта с негови сътрудници го описват като срамежлив и резервиран в лични срещи, особено когато разговорът не е посветен на конкретна политика. В такива моменти той често разказва виц или кратка история, за да разчупи напрежението. Радиогласът, актьорската техника, готовите реплики и самоиронията му помагат да изгради образа на Великия комуникатор. Политическият му стил не заличава актьора в него, а превръща сценичната дисциплина, навика да разказва истории и способността да изглежда спокоен пред публика в част от президентската му идентичност.