През V век Западната Римска империя вече е в агония. Варварски племена опустошават земите ѝ, а Рим – някогашният център на света – е разграбен два пъти: от вестготите през 410 г. и от вандалите през 455 г. Императорският двор се мести в Равена, но това не спира упадъка.

На 31 октомври 475 г. Флавий Орест, германски военачалник на служба на империята, сваля император Юлий Непот. Тъй като сам не може да заеме трона заради варварския си произход, Орест поставя на него непълнолетния си син Ромул Август. Така начело на империята застава момче, което в историята остава с прозвището Ромул Августул – „Ромул Августчето“ – заради незначителната си роля.

Реалната власт се държи от бащата, а младият император изпълнява само церемониални функции. Той не проявява интерес към управлението, но съдбата му е изпълнена с превратности.

През 476 г. друг германски вожд, Одоакър, вдига бунт срещу Орест. Причината е отказът на Орест да даде земя на варварските наемници в Италия. Одоакър побеждава, обезглавява Орест и обсажда Равена. Ромул Августул е детрониран на 4 септември 476 г. Изненадващо, Одоакър пощадява живота на младежа – според хрониките поради неговата красота и благ характер – и го заточва в Кампания, където Ромул живее с издръжката на новия владетел, а по-късно и на Теодорих. Той дори основава манастир и умира най-вероятно преди 536 г.

Одоакър не се обявява за император, а за крал. Той официално признава върховенството на източния император Зенон и му изпраща императорските инсигнии, символично обединявайки властта в Константинопол.

Свалянето на Ромул Августул се смята за край на Западната Римска империя. Тази дата бележи прехода от Античността към Средновековието, макар съвременниците ѝ да не осъзнават значимостта на събитието. Със западането на империята изчезват и нейните пътища, архитектура, земеделие и образователна система – затова следващите векове са наречени „тъмни векове“.