Рок музиката от 60-те, 70-те и 80-те години създаде емблематични фигури с изключително трудни характери, които и до днес отказват да се пенсионират кротко. На 82 години Роджър Уотърс продължава да води политически спорове и пише мемоари, озаглавени "Love and Truth", като същевременно критикува бивши колеги и музикалната индустрия. Ричи Блекмор, на 81 г., живее в уединение в имението си, заобиколен от средновековни костюми и котки, и планира само шепа концерти в европейски замъци при строгите си условия. Кийт Ричардс, на 82 г., се сблъсква с артрит, който променя свиренето му, и отмени голямо турне, но настоява за алтернативни участия в Ню Йорк или Лондон. Аксел Роуз, на 64 г., води успешно световно турне с Guns N' Roses, като балансира личната си изолация с издаването на нови сингли и запазва репутацията си на опасен егоцентрик. Блеки Лоулес, лидер на W.A.S.P., на 69 г., преодоля две тежки операции на гърба и продължава да пее седнал на специален стол, като контролира желязно всеки аспект от бандата. Глен Данзиг, на 71 г., остава непреклонен – забранява мобилни телефони на концертите си и работи по хорър филми и комикси, като приема само редки, скъпо платени фестивални участия с Misfits. Дейв Мъстейн, на 64 г., твърди, че е намерил вътрешен мир чрез християнството, но продължава да уволнява музиканти и мениджъри при несъответствие с високите му изисквания, докато записва нов материал и контролира лично ранчото и марката си вино. Година след смъртта на Ози Озбърн, Бирмингам подготвя първия ежегоден "Ден на Ози Озбърн" в негова памет. Тези рок диктатори доказват, че техният непокорен дух остава последната бариера пред комерсиализацията на музиката.