Производители и търговци на българско розово масло се обявяват срещу решението на държавата да създаде собствена лаборатория за проверка на автентичността на продукта. Според тях подобна структура е излишна, ще доведе до допълнителна административна тежест и няма да реши основния проблем – вноса на розово масло от трети страни, което може да бъде представяно като българско. Това заяви изпълнителният директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ Гергана Андреева. Поводът е решението на правителството да отпусне около половин милион евро за създаването на лабораторията.

В момента всяка партида българско розово масло за износ се анализира и получава сертификат за качество и съдържание от акредитирани независими лаборатории, чийто списък е в Агенция „Митници“. Андреева определя новата стъпка като напълно ненужна. Тези лаборатории правят газхроматографски и органолептични анализи, които удостоверяват състава и качеството. Без такива документи не може да бъде изнесено масло със защитено географско указание.

Представителката на бранша признава обаче, че сегашните анализи не могат да открият всички синтетични примеси или да докажат категорично произхода. За установяване на например синтетичен цитронелол са нужни по-сложни изотопни и хирални анализи. Такива могат да покажат и дали има смесено масло от други държави. Тя посочва, че подобни изследвания се правят в международни лаборатории, като само две в Европа – във Франция и Обединеното кралство. Според нея точно такова високотехнологично оборудване би било необходимо, ако целта е действително да се установява автентичността.

От асоциацията не очакват новата лаборатория да стимулира износа. Напротив, съществува риск да се добави още една процедура към вече сложния процес. Андреева отбелязва, че международните парфюмерийни компании сами правят анализи на мостри, а цената на българското масло достига между 13 000 и 16 000 евро за килограм. Тя подчертава, че не е необходима държавна намеса или монопол, а вниманието трябва да се насочи към вноса от Иран, Азербайджан, Турция и Китай. Дават се примери за внесени количества – 150 кг от Иран преди четири години, 300 кг от Азербайджан миналата година.

От Министерството на земеделието и храните защитават решението, като целта е гарантиране на обективност, проследимост и надеждност на изследванията за автентичност. Уверяват, че няма да има допълнителна административна тежест за производителите и че действията са насочени към защита на целия сектор.