Песента „Money“ на Pink Floyd започва със звука на касов апарат, дрънчене на монети и шум от късане на касови бележки. След това се появява бавна, хипнотична бас линия от осем ноти, а гласът на Дейвид Гилмор изрича едни от най-разпознаваемите начални думи в рока: „Money! Get away…“. Така започва песента, която променя съдбата на групата.

Когато през юни 1972 г. Роджър Уотърс влиза в студио „Abbey Road“ с основата на „Money“, едва ли някой предполага, че тази необичайна композиция ще се превърне в най-големия международен успех на Pink Floyd. Песента започва като експериментална идея – ритъм в нестандартния размер 7/4, който я прави трудна за изпълнение. Именно този необичаен ход създава напрежението и различното звучене.

Гилмор по-късно разказва: „Това беше рифът на Роджър. Той беше написал и текста. Ние просто я завършихме – добавихме китарните сола и някои нови рифове.“ Звуковите ефекти са създадени от Уотърс у дома – той хвърля монети в купа за глина. Барабанистът Ник Мейсън пробива дупки в стари британски монети и ги нанизва на конци за специфичния звън. Истинският магически момент идва от китарата на Гилмор, чието соло придава емоция и сила.

Парадоксално, членовете на групата не очакват „Money“ да стане хит. Смятат, че сложният ритъм ще попречи. Оказва се, че грешат. Издадена като сингъл на 7 май 1973 г., след включването ѝ в албума „The Dark Side of the Moon“, песента достига 13-о място в Billboard Hot 100. Успехът превръща Pink Floyd в едно от най-големите имена на световната рок сцена. Създава се любопитен парадокс – песен, която критикува алчността, сама става източник на огромен комерсиален успех.

След появата ѝ феновете постоянно настояват за тази песен на концерти. За група, чиято публика е известна с тишината, това е шок. Историята получава още един обрат през 1981 г., когато Pink Floyd трябва да презапишат „Money“ за компилация, след спор за авторски права. Тогава отношенията между Уотърс и Гилмор са обтегнати, и Гилмор записва почти всички инструментални партии сам, с изключение на саксофона.

През 2023 г., половин век по-късно, Роджър Уотърс представя нова версия в проекта „The Dark Side of the Moon Redux“. Тя е бавна, мрачна, акустична, без китарата на Гилмор и саксофона. Така „Money“ продължава да живее – като песен за алчността, успеха, противоречията между изкуството и комерцията.