На 1 август 1834 г. влиза в сила Законът за премахване на робството, приет от британския парламент през предходната година. Той обхваща териториите на Британската империя в Карибите, Мавриций и Южна Африка, където 770 280 роби получават формален статут на свободни граждани. Това е един от най-значимите хуманитарни актове в историята, но не и мигновено и безусловно освобождение.

Законът въвежда т.нар. „система на чиракуване“, която отлага пълната свобода. Само децата под шест години стават свободни веднага. Възрастните бивши роби са задължени да работят без заплащане за бившите си господари още четири до шест години. Правителството отпуска 20 милиона паунда компенсации, но не на поробените, а на собствениците на роби – сума, равна на около 40% от годишния държавен бюджет. Любопитно е, че остатъкът от дълга за тези обезщетения е изплатен от Обединеното кралство едва през 2015 г.

След масови мирни протести в колониите, пълната свобода без принудителен труд е постигната предсрочно в полунощ на 31 юли 1838 г. Днес 1 август се отбелязва като Ден на еманципацията, напомняйки за дългата борба срещу расовите предразсъдъци и за значението на равните човешки права.