Британски учени постигнаха пробив в тактилното възприятие на роботите, като използват обикновена уеб камера и иновативна оптична кожа. Докато традиционните машини виждат и чуват добре, финото докосване оставаше предизвикателство. Човешката длан разполага с над 10 000 естествени механорецептора, а опитите за копиране водеха до сложно окабеляване и огромна изчислителна мощност. Новата технология заобикаля този проблем, като използва мека, еластична изкуствена кожа, съдържаща рефлектор на Браг между два слоя силикон. При допир повърхността се деформира и променя оптичната си структура, създавайки уникална цветна картина. Обикновена USB камера улавя тази картина и я превръща в данни за натоварването, формата и твърдостта. Така се постига разделителна способност от 100 микрона в реално време, без натоварване на процесора. Практическите приложения включват роботизирани ръце за микроелектроника, протези с богата сетивна обратна връзка и хирургически роботи, способни да различават тъкани по допир.