На 28 юли 1794 г. на Площада на Революцията в Париж е екзекутиран чрез гилотина Максимилиан Робеспиер. Само ден по-рано той е арестуван, след като призовава за екзекуцията на 17 000 „врагове на Революцията“. Робеспиер започва политическата си кариера през 1789 г. по време на изборите за Генералните щати, свикани от краля за справяне с банкрута. Той публикува две брошури, в които отхвърля абсолютната монархия и старата система. Третото съсловие в Арас го избира за депутат, убедено, че ще защитава интересите му. Често взима думата по ключови въпроси – властта, привилегиите, народните права. Подготовката му е грижлива, а словото му безупречно. Заедно с депутати като Сен Жюст, Кутон и Льо Ба формира крайната левица на Събранието. С постоянството си става техен водач. Той отстоява суверенитета на народа и отказва да признае кралското вето. Застъпва се за правата на човека и гражданина, всеобщо избирателно право. До 1792 г. Робеспиер е признат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията. След събарянето на монархията се противопоставя на жирондистите, които искат война с европейските монархии. Той предупреждава, че войната преди укрепване на революцията е предателство. През 1793 г. се сближава с „бесните“ за борба срещу контрареволюцията. След въстанията от 31 май и 2 юни 1793 г. е установена якобинската диктатура и Робеспиер става неин водач, начело на Комитета за обществено спасение. Но неговата дребнобуржоазна идеология го лишава от подкрепата на народните маси. След като премахва „бесните“, той губи масовата си опора. В резултат на заговор между реакционната десница и крайната левица в Конвента, на 27 юли 1794 г. е арестуван и на следващия ден гилотиниран.