Роберто Бенини е италиански актьор, режисьор, сценарист и комик, който на 27 октомври навършва 74 години. Роден е през 1952 г. в Мизерикордия, близо до Кастильон Фьорентино в Тоскана. Започва на сцената, а първата му значима филмова роля е през 1977 г. в „Берлингуер, обичам те“. В началото на кариерата си изгражда образ на комик с необичайна физическа енергия, бърза реч и умението да превръща всяка ситуация в представление.

През 1986 г. участва във „Извън закона“ на Джим Джармуш, където ролята на италианския затворник Роберто го показва на международната публика. След това се появява в „Нощ на Земята“, а през 1993 г. получава голяма холивудска роля в „Синът на Розовата пантера“.

Пробивът идва с „Животът е прекрасен“ от 1997 г. Бенини е режисьор, съсценарист и изпълнител на главната роля на Гуидо Орефиче, който използва въображение и хумор, за да предпази сина си от ужаса на нацистки лагер. Филмът съчетава комедия, любов и трагедия, без да превръща Холокоста в обикновен фон. Печели Голямата награда на журито в Кан през 1998 г., а година по-късно получава седем номинации за „Оскар“. Отличен е за най-добър чуждоезичен филм и за оригинална драматична музика на Никола Пиовани. Бенини печели „Оскар“ за най-добър актьор и става първият мъж, отличен в тази категория за роля на език, различен от английския. Академията го номинира и за режисура и сценарий. На сцената той шеговито казва, че това е ужасна грешка, защото е изчерпал целия си английски.

Зад видимата лекота стои филм за паметта, родителската любов и опита човешкото достойнство да бъде запазено дори в нечовешки условия. Бенини разказва, че баща му е прекарал две години в трудов лагер по време на Втората световна война и е запазил чувството си за човечност.

През 2021 г. Венецианският кинофестивал му връчва почетния „Златен лъв“ за цялостно творчество. Бенини посвещава отличието на съпругата си Николета Браски, дългогодишна партньорка в живота и киното, и шеговито казва, че лъвът по право е неин, той ще вземе опашката, а крилете са нейни.

Роберто Бенини остава свързан най-вече с един филм, но кариерата му започва много преди него и продължава далеч след наградната нощ. Той превръща комика в драматичен актьор, режисьора в главен герой и една от най-тежките теми на XX век в история за любов, въображение и оцеляване.