Ричард III остава една от най-противоречивите фигури в английската история – крал, чието управление продължава малко повече от две години, но чиято репутация живее векове наред. Днес името му се свързва не само с Войната на розите и битката при Босуърт, а и с необичайно археологическо откритие: останките му бяха намерени под паркинг в Лестър през 2012 г.

Ричард е роден на 2 октомври 1452 г. в замъка Фотерингей. Той е най-малкият брат на крал Едуард IV и израства в размирните години на династичния конфликт между Йорк и Ланкастър. След смъртта на Едуард IV през 1483 г. Ричард заема престола, но възкачването му остава спорно.

Един от най-тъмните епизоди, свързвани с него, е изчезването на двамата му племенници – Едуард V и Ричард, херцог на Йорк. Преди коронацията на Ричард III те са отведени в Лондонската кула и повече не са видени. Съдбата им се превръща в един от най-известните исторически въпроси в Англия. Ричард е обвиняван, че е наредил смъртта им, но преки доказателства не са открити и вината му остава предмет на спор.

Победата на Хенри Тюдор и битката при Босуърт на 22 август 1485 г. слагат край на управлението на Ричард. Той е убит, а Хенри VII се възкачва на трона. С това приключва и династията на Плантагенетите. Мрачната репутация на Ричард се засилва както от тези събития, така и от по-късни литературни интерпретации.

През 2012 г. останките му са открити на мястото, където някога е стояла църквата на францисканския манастир „Грейфрайърс“ в Лестър. Университетът на Лестър установява, че скелетът принадлежи на мъж на възраст между 30 и 34 години, загинал от тежки бойни травми. Това съвпада с известното за Ричард, който е бил на 32 години при смъртта си.

Генетичните изследвания откриват съвпадение на митохондриалната ДНК с тази на двама живи роднини по женска линия. Когато ДНК резултатите се съчетават с датировката, мястото на погребението, физическите характеристики и раните, вероятността останките да са на Ричард III е оценена на 99,999 процента. През 2015 г. той е препогребан в катедралата на Лестър.

Скелетът потвърждава, че кралят е имал тежка сколиоза – странично и спираловидно изкривяване на гръбначния стълб. Изследванията обаче не показват той да е бил гърбав по начина, описан от Уилям Шекспир. Няма данни и за изсъхнала ръка или за задължителна забележима куцота.

Според председателя на Обществото на Ричард III Фил Стоун, Шекспировото описание на гърбаво чудовище е пълна измислица. Историците обаче не заменят една легенда с друга: откриването на костите не доказва, че Ричард е бил невинен за всички обвинения около престола. То по-скоро показва по-ясно един човек с физическо увреждане, войник, загинал в битка, чиято репутация е била оформяна от победителите и от театъра.