Ричард Драйфус е сред разпознаваемите лица на американското кино от 70-те години. Роден е на 29 октомври 1947 г. в Бруклин, Ню Йорк, а днес навършва 79 години. На екран героите му често изглеждат умни, неспокойни и сякаш леко не на място в света около тях.

Първата му филмова поява е малка, некредитирана роля в „Абсолвентът“ през 1967 г. Следват телевизионни участия и второстепенни персонажи, докато Джордж Лукас му дава ролята, която променя кариерата му. В „Американски графити“ Драйфус играе Кърт Хендерсън – младеж, който прекарва последната си нощ в родния град, преди да замине за колеж. Филмът от 1973 г. улавя тревогите и очакванията на цяло поколение, а изпълнението му го поставя сред младите актьори, за които Холивуд започва да говори.

Година по-късно той е Дъди Кравиц в „Ученичеството на Дъди Кравиц“ – амбициозен млад мъж, решен да се измъкне от бедността и да изгради собствено място в обществото. Ролята показва друга страна от диапазона му – герой, който е едновременно чаровен, настойчив и морално противоречив.

В „Челюсти“ на Стивън Спилбърг Драйфус изпълнява ролята на океанографа Мат Хупър. Сред полицая Мартин Броуди, ловеца на акули Куинт и невидимата заплаха под водата Хупър е научният глас на експедицията. Филмът от 1975 г. се превръща в световен хит и утвърждава Драйфус като водещ актьор.

Две години по-късно той отново работи със Спилбърг в „Близки срещи от третия вид“. Неговият Рой Нири е електротехник, който преживява необяснимо срещане с извънземен обект и постепенно започва да се отдалечава от досегашния си живот. Драйфус придава на героя нервност и обсебеност, но и усещане за човек, който търси отговор на въпрос, по-голям от самия него. Актьорът е казвал, че хората му говорят хубави неща за „Челюсти“ и „Близки срещи от третия вид“, а той им отговаря: „Това са филмите на Стивън“.

През същата 1977 г. излиза „Сбогуването“ по сценарий на Нийл Саймън. Драйфус играе Елиът Гарфийлд – актьор от Бродуей, който се нанася в апартамент, обитаван от бившата приятелка на наемателката и нейната дъщеря. Ролята съчетава комедия, романтика и несигурността на човек, който се опитва да започне отначало. За изпълнението си Драйфус печели „Оскар“ за най-добър актьор и „Златен глобус“. Наградата остава най-голямото индивидуално отличие във филмовата му кариера.

Сред по-късните му емблематични роли е тази на Глен Холанд в „Опусът на г-н Холанд“ от 1995 г. Героят започва работа като учител по музика с намерението това да бъде временно занимание, но постепенно посвещава живота си на учениците и на семейството си. За ролята Драйфус е номиниран за „Оскар“.

Филмографията му включва още „Стенд бай ми“, „Какво става, докторе?“, „Заложник на миналото“, „Господин Холанд“ и телевизионни превъплъщения на исторически личности. Драйфус има звезда на Холивудската алея на славата от 1996 г., но най-трайният му знак остава в образите на хора, които се опитват да разберат света, преди той да ги принуди да направят своя избор.