Къде всъщност са се пресичали пътищата на Римската империя?
Рим не е бил най-централният сухопътен възел
Нов анализ на пътната мрежа на Римската империя поставя под съмнение популярната представа, че всички пътища са водели към Рим. Според изследването при сухопътния транспорт най-централни са били маршрути, свързващи Африка, Азия и Европа, а не самата столица. Рим е бил политическо и икономическо сърце, но географското му положение го е правело по-важен за средиземноморското корабоплаване, отколкото за движението по суша.
Маршрутът през Антиохия, Анкара и Константинопол
Най-централният сухопътен маршрут е минавал по северноафриканското крайбрежие, през територията на днешна Турция и градове като Антиохия и Анкара, след това през Константинопол и накрая северно от Рим през Милано. Ролята на Константинопол се засилва след 324 г., когато император Константин I премества столицата от Рим в града. Причините са стратегически и икономически, а разположението между Европа и Азия превръща Константинопол във важен възел.
Атлас на близо 300 000 км пътища
Анализът използва цифровия атлас Itiner-e, изграден с исторически източници, археологически доклади, сателитни изображения и по-стари бази данни. В него са включени близо 300 000 км римски пътища. Данните имат различна степен на сигурност: местоположението на едва 2,7% от трасетата е известно със сигурност, около 90% са установени с по-малка точност, а приблизително 7% са хипотетични.
Прави трасета и извивки според терена
Пътищата не винаги са били изграждани по права линия. В равнинни области като Западна Европа и Северна Африка римляните често са прокарвали сравнително прави трасета, но при труден релеф маршрутите са следвали терена и са се извивали.
Приемственост и съвременни пътища
Проучването показва значителна приемственост между древните и съвременните пътища. Виа Аугуста например се е простирала на почти 1600 км от Гадес, днешен Кадис в Южна Испания, до Пиренеите във Франция. По части от Апиевия път все още са запазени оригинални вулканични камъни. Повечето древни трасета са изчезнали или са били затрупани през вековете. Учените предупреждават, че много пътища в Европа, Северна Африка и Близкия изток, които днес се наричат „римски“, всъщност не са изградени от римляните.
Произход на поговорката
Самата поговорка „всички пътища водят към Рим“ не произхожда от Античността. Тя се появява писмено през 1175 г. при френския поет Ален дьо Лил. По-ранен принос към представата за Рим като център има „златният милиарий“, поставен от император Август на Римския форум през 20 г. пр. Хр. Той символично е обозначавал началната точка на основните пътища в империята.
Бъдещи изследвания
Според Франческа Фулминанте от Университета в Бристол резултатите не преобръщат напълно досегашните представи, а математически потвърждават наблюдения, описвани дотогава в по-общ вид. Изследователите планират в бъдеще да добавят към модела и речните, и морските връзки.