На 8 септември 1946 г. в България се провежда референдум, който слага край на монархията. Официалните данни сочат, че от общо 4 509 354 души с право на глас до урните отиват 4 132 007, а 92,72 на сто от тях гласуват за премахване на царската власт и обявяване на република. Монархистите оспорват вота, тъй като на територията на страната все още има съветски войски, които влияят върху процеса. На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България, а малолетният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени в рамките на няколко дни да напуснат страната. Първоначално те заминават за Египет, а от 1951 г. се установяват в Испания.

Контекстът на гласуването е изключително тежък. България е сред победените във Втората световна война и практически е окупирана от Червената армия. Зад паравана на коалиционното правителство на Отечествения фронт комунистическата власт води безмилостни репресии срещу елита. От декември 1944 г. до април 1945 г. действа Народният съд, който „съди" представители на Регентството, повече от половината от XXV обикновено народно събрание, висшата държавна администрация, както и стопанския и интелектуалния елит. Този удар унищожава голяма част от старата управляваща класа.

Премахването на монархиите в победените страни след Първата и Втората световна война обаче не е само български феномен. То е част от по-широк геополитически процес, до голяма степен дирижиран от държавите победителки.