Статията на Емилия Милчева разглежда предложението на управляващата партия „Прогресивна България“ за въвеждане на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“ от учебната 2028/2029 г. Авторката поставя въпроса кой има право да определя кое е добро и правилно за децата и предупреждава, че с този ход държавата си присвоява ролята на арбитър по моралните въпроси. Тя посочва примери от Унгария и Русия, където религията и „традиционните ценности“ се използват като инструменти за политическа легитимация и влияние. Акцентът пада и върху рисковете за правата на децата – разделянето им по вероизповедание и опасността от индоктринация в ранна възраст. Коментарът обръща внимание, че БПЦ получава дългоочакваното си присъствие в училище, а партията на Румен Радев печели политически дивиденти, привличайки консервативни избиратели. Критично е оценено и твърдението, че предметът ще намали агресията в училище. Накрая авторката подчертава, че българското образование има по-спешни проблеми – недостиг на учители по точни науки, ниска функционална грамотност и сегрегация.