Диагнозата: виновен е ученикът

Българската държава най-сетне диагностицира проблема на българското образование и това се оказа ученикът. Той е разхайтен и не е достатъчно дисциплиниран, затова ще бъде оценявано поведението му. Той не е достатъчно добър, затова ще бъде поправен – като учи един час седмично „Добродетели и религии“.

От идея на ГЕРБ до законопроект

Оценката по дисциплина и задължителният възпитателен час бяха политическа инициатива на ГЕРБ, обявена още предходната година. Тогава президентът Румен Радев заяви, че училището трябва не само да обучава, но и да възпитава, като възпитанието стъпва върху вярата и православните ценности. На управляващата „Прогресивна България“ се падна да превърне идеите в законодателство.

Патриарх Даниил – последователен застъпник на религиозното образование – намери съмишленици и в Борисов, и в Радев. Тази приемственост е забележителна: премиерът, който обеща да разгради олигархичния модел на управление, очевидно не откри нищо за разграждане във възпитателния му модел.

Какво предвиждат мерките

Министър-председателят вече говори за „замисъла на правителството“ за въвеждане на предмета, подкрепен от Светия синод. Законопроектът предвижда „Добродетели и религии“ да стане задължителен от учебната 2028/2029 г. – първо за първокласниците, а след това и за следващите класове. Задължителен е часът, не религията: ще се избира между православие, ислям и нерелигиозна програма „Добродетели, етика и гражданско образование“.

Предложението стигна до парламентарната образователна комисия, която обсъжда шест законопроекта по темата в продължение на три часа, но отложи гласуването. Ден по-късно беше представен и пакет за дисциплината – поощрения, предупреждения, корективни мерки и санкции, специалист по личностно развитие във всяко училище и електронна карта, в която веднъж на срок се отразяват поведението, социалните умения, постиженията и талантите на ученика. Според министерството целта е превенция и ранна подкрепа, а санкцията е последна мярка.

Така само за два дни държавата предложи два отговора на кризата в училище – да възпитава ценности у учениците и да коригира поведението им. И в двата случая обектът на промяната е един и същ: детето. Според Мария Брестничка от Националната мрежа за децата децата много често се разглеждат като обект – ще им се наливат добродетели в главата, ще бъдат поправяни и изведнъж ще се получат можещи граждани.

Ще станат ли децата по-добри?

Много по-трудно е да се открият доказателствата, че точно тези мерки ще постигнат поставената цел. Просветният министър на ГЕРБ Красимир Вълчев се беше позовал на наблюдения върху около 12 000 деца, които изучавали религия факултативно или в избираеми часове. Според него те били „по-добри“, имали по-малко пороци и зависимости и дори по-добри образователни резултати. Обявено беше и проучване за положителния ефект на религиозното обучение, което трябваше да бъде представено допълнително.

Доказателства обаче така и не бяха представени, въпреки че експерти като Ирина Манушева попитаха депутатите къде са анализите. При тревожните нива на функционална неграмотност и дефицита на критично мислене въпросът ѝ остана без отговор: кой образователен проблем решава новият предмет?

Бившият просветен министър Николай Денков посочи и друг риск – религията да се превърне в инструмент за индоктриниране и да разделя децата по религиозен, а в смесените райони и по етнически признак. Като пример за политическата употреба на православието той даде Русия.

Новият час предполага, че добродетелите могат да бъдат отделени в учебната програма и преподавани веднъж седмично. „Образованието не е един час по добродетели, нито оценка по дисциплина“, казва Брестничка. Според нея качества като отговорност, умение за общуване и уважение към другите се изграждат в цялата училищна среда, а не в отделен час или чрез оценяване на поведението. За нея качеството не се изчерпва с академичните резултати – то означава и сигурна среда, в която детето се чувства в безопасност и може да покаже най-доброто от себе си. „Ако децата не намират смисъл, те няма да искат да бъдат в училище“, независимо дали им се размахва пръст или им се наливат добродетели и религии в главата.

След PISA – дисциплина и добродетели

Само десет дни преди държавата да представи новите си решения за възпитанието на учениците, PISA 2025 отново показа мащаба на образователния проблем. Близо шест от десет български 15-годишни не достигат базовото ниво по четене и математика, докато средно за страните от ОИСР това се отнася за около една трета от учениците. „Когато колегите ми говорят за една трета, те говорят с паника“, казва Брестничка. В България резултатът е почти два пъти по-лош. След данни, които показват сериозен дефицит на базови умения, властта постави на дневен ред оценката по дисциплина и новия час по добродетели.

PISA съдържа и друг тревожен сигнал – 27% от българските ученици определят училището като загуба на време, при 16% средно за ОИСР. Същевременно изследването потвърждава и проблема, който институциите искат да атакуват: в класните стаи има шум, разсейване и ученици, които не слушат учителя. Въпросът не е дали дисциплината е проблем, а какво стои зад него.

Какво всъщност прави училището

Отговори се съдържат в прегледа на българското образование за 2025 г. на ОИСР, който изследва не само резултатите на учениците, а и начина, по който работи системата. Един от най-тревожните му изводи е, че българските деца се представят сравнително добре в международните изследвания в началния етап, но това предимство се губи с годините в училище.

ОИСР разкрива проблеми там, където сегашните мерки не посягат. В България е въведено обучение, основано на компетентности, но то трудно стига до класната стая. Учебните програми се възприемат от учители и директори като претоварени, преподаването остава силно ориентирано към учителя и предаването на знания, а националното външно оценяване след VII клас създава силен стимул обучението да се насочва към подготовката за теста.

Около държавния изпит се е развила и паралелна образователна система, която генерира значителни приходи. Според цитирани от ОИСР данни около две трети от седмокласниците използват частни уроци за подготовка за НВО, а разходите на едно семейство могат да достигнат 9000 лева (4601 евро) годишно. Получава се парадокс: родители плащат допълнително, за да подготвят децата си извън училище за изпит, организиран от държавата върху материала, който е преподаван в училище.

Възможността да се компенсират недостатъците на училището обаче не е еднаква за всички. ОИСР определя социално-икономическите различия в българското образование като по-силно изразени, отколкото в повечето страни от организацията, и предупреждава, че те започват рано и се натрупват с годините. Последната PISA показва мащаба им: най-облагодетелстваната четвърт от българските ученици изпреварва най-необлагодетелстваната със 101 точки по природни науки при 85 точки средно за ОИСР. Така частните уроци не са само симптом за слабостите на училището – те дават и предимство на семействата, които могат да платят за онова, което системата не успява да осигури еднакво на всички. А неравенствата не се заличават в училище, напротив – натрупват се с преминаването на учениците през него.

А учителите?

Поддръжниците на мерките ги виждат и като помощ за учителя. Директорът на столично училище Диян Стаматов ги определя като първи опит за системно справяне с проблемното поведение. Брестничка вижда и обратната страна: от учителите вече се очаква да преподават, да развиват социални и емоционални умения и да изграждат отношения в класа, а сега и да оценяват поведението. Ако държавата иска от тях още, казва тя, първо трябва да им осигури системна подкрепа.

Липсата на дисциплина и ценности у децата не е причината за кризата в образованието, а едно от последствията ѝ. Политиците обаче избраха да превъзпитават учениците, вместо да реформират училището.