Съветът на ректорите е изправен пред безпрецедентен външен натиск, който използва слаби и уязвими университетски звена, за да делегитимира публично сдружението и да подмени неговата функция и роля. Според изразяваните позиции тези опити ескалират и вече се инициира създаването на удобна казионна квазиструктура, която да казва „да“ на политическото обземане на системата на висшето образование. Подобни опити са правени и преди, а университетите трябва да проявят твърдост, устойчивост, мъдрост и търпение.

Твърдението, че над 30 университета искат създаването на нова структура, е манипулация. Броят на членовете на Съвета на ректорите е законово ограничен до броя на висшите училища в страната – 51. Ако над 30 университета желаят нова организация, те биха могли да управляват настоящата, тъй като са мнозинство. Управителният съвет и другите органи многократно са протягали ръка към колегите си и са призовавали за дебат в рамките на съществуващата структура. Това са поискали и ректорите доайени, ръководили Съвета в продължение на три десетилетия. Апелите не са чути.

Фразата „възможността за диалог е изчерпана“ е подозрителна. В академичните среди диалогът по определение не се изчерпва – това е основното академично оръжие от времето на Платон и Аристотел. Очевидно се следва наложен отвън дневен ред, който цели не просто овладяване на Съвета на ректорите, а неговото деконструиране и публично делегитимиране. Така се заличават авторитетът, разпознаваемостта, доверието, международните контакти, натрупаната експертиза и партньорствата с публичните и частните институции.

Обвиненията са насочени към политици и „общественици“, които първоначално са инженерствали създаването на Сдружението на държавните висши училища, както и към техни прогресивни наследници. След 33 години, в които нито една национална или международна институция не е открила юридически проблеми в дейността на Съвета на ректорите, изведнъж са „видими“ непреодолими пречки той да продължи да изпълнява ролята си на комуникатор и защитник на интересите на университетите пред държавата.

Няма юридически проблеми със статута на Съвета на ректорите, който съществува от 1993 г. и е по-стар от Закона за висшето образование (1999 г.). Той е регистриран по подобен начин на Българския олимпийски комитет и Българския червен кръст. Тезата, че има фантомно несъответствие, е нескопосана. Истинските проблеми са политически, а не юридически или личностни – това е било директно посочено и от акад. Николай Денков и проф. Даниел Вълчев. Съветът е неудобен на властта.

Твърденията за отклонение от чл. 23 от Закона за висшето образование също са неубедителни. Членският внос е 511 евро годишно. Наличието на управителни органи, помощни комисии и членски внос са признаци на действително работеща структура. Идеята за един-единствен председател без управителен съвет е непрактична: по едно и също време се провеждат заседания на комисии на Народното събрание и на Министерството на образованието и науката, а становищата на Съвета обхващат широк диапазон от теми и изискват тясна експертиза. Истинският проблем е, че организацията е започнала да работи ефективно и се е превърнала в основен коректив на държавните политики, които управляват чрез разделяне – на големи и малки, държавни и частни, научноизследователски и други висши училища.

Всяка теза в академичните отношения е легитимна, но трябва да бъде анализирана внимателно и да се прецени автентичността и обществената подкрепа. Идеята за „втори синод“ на българското висше образование има сериозен проблем с подмяната. Нишката започва от Сдружението на държавните висши училища, минава през изборите за ново ръководство през март и стига до „откритието“, че има фантомно юридическо несъответствие между органа по чл. 23 и съществуващия Съвет на ректорите. То се появява за пръв път в писмо на ректора на НАТФИЗ на 5 юни, преди заседанието на Общото събрание на 11 юни. Кампанията по „възстановяване“ на Съвета е целенасочен акт с участието на зависими от властта ректори и политици, недоволни от еманципацията на организацията.

На 23 септември в НСА е свикано Общо събрание, на което не се предвижда учредяване на ново юридическо лице, а „възобновяване работата на Съвета на ректорите по чл. 23 ЗВО“. Не се посочва какво правно образувание ще бъде този Съвет, нито каква е съдбата и ролята на съществуващата работеща организация. Мотивите са „значимостта на заседанието и необходимостта от действия за нормалното функциониране на Съвета на ректорите“. От готовността на политиците и държавните институции да признаят и легитимират тези действия ще проличи зрелостта на обществото и дали наистина се готви организирано рейдърство за превземане на автономна, независима, международно призната академична организация.