Спорът за легитимността на Съвета на ректорите има политически характер, а не юридически или личностен. Това е позицията на адвокат Калин Костов, юридически съветник на организацията. Според него напрежението във висшето образование е изкуствено създадено броени дни преди новата академична година.

Костов твърди, че опитите за създаване на алтернативна структура нямат правни основания, тъй като съществува единна и легитимна регистрация на настоящия правен субект. Като пример за изкуствени дисбаланси той посочва диспропорциите в аграрните науки и по-високите такси за обучение в Аграрния университет в Пловдив спрямо конкуренти в Чехия и Испания.

Допълнително напрежение създават забавените процедури по издаване на студентски визи за чужденци, които застрашават международната конкурентоспособност на българските университети. Според Костов за някои държави визите могат да отнемат между девет месеца и една година, което прави страната ни неконкурентоспособна.

По думите му проблемът е бил точно назован от академик Николай Денков и професор Даниел Вълчев, които са заявили, че той не е юридически, нито личностен, а единствено политически. Костов смята, че въпросът за финансирането също има отношение към конфликта, но не става дума за средствата на самия Съвет на ректорите. Членският внос на един университет е 511 евро годишно, което за големи университети като Софийския университет и УНСС е номинална сума.

По-същественият въпрос според него е къде да бъде границата между правомощията на държавата и академичната автономия – дали държавата ще централизира управлението, или университетите ще запазят по-голяма независимост. Той определя като сложен въпроса за разделението между университетите, тъй като спорът е именно за легитимността и идентичността на Съвета на ректорите. Организацията съществува от 33 години и сега се появява претенцията, че цялото ѝ съществуване е било нелегитимно и тя трябва да се преучреди.

Според Костов медицинските университети подкрепят традиционния Съвет на ректорите, докато сред инициативата за възстановяване на организацията са Софийският университет, УНСС, НАТФИЗ и други висши училища. Той обаче подчертава, че не е полезно университетите да бъдат разделяни на лагери.

Костов коментира и разпределението на средствата за висшите училища. Значителна сума е била насочена към ограничен брой университети – 10 висши училища, а за всички останали е имало една голяма нула. Проблемът е свързан и с начина, по който се финансират различните направления. В стратегията за развитие на висшето образование са обещани две равностойни писти за развитие, но едната се оказва свръхфинансирана, а за другата не са заделени средства.

Високите студентски такси също поставят българските университети в неизгодна позиция. Костов дава пример с аграрните науки, където таксите в Аграрния университет в Пловдив са по-високи от тези на конкурентите му в Чехия и Испания. Според него образованието в Европа вече е отворен пазар, а свръхрегулацията, от която държавата не се отказва, прави страната ни неконкурентна.

Като друг проблем той посочва бавната процедура за издаване на визи, която може да продължи между девет месеца и една година. Това прави привличането на чуждестранни студенти трудно. Според Костов в XXI век образованието е не само ценност, но и икономически фактор и бизнес, който добавя стойност към развитието на кадрите и икономиката.