Спорът около посмъртните почести за Ратко Младич разкрива дълбоките пукнатини в сръбското общество
Тялото на Ратко Младич, осъден на доживотен затвор от Хагския трибунал, вече е в Сърбия. Ковчегът, покрит със сръбското знаме, беше посрещнат на летището в Белград от представители на армията, а останките бяха откарани за аутопсия във Военномедицинската академия. Очаква се погребението да бъде в понеделник в Белград, но начинът, по който ще бъде организирано, предизвиква остри спорове. Министърът на правосъдието Ненад Вуич обяви, че покойният ще бъде погребан с държавни почести, но президентът Александър Вучич заяви, че решението ще вземе семейството. Заради очакваното струпване на десетки хиляди хора силите за сигурност са в готовност. През 2017 г. Младич беше признат за виновен за геноцида в Сребреница, при който загинаха над 8 000 души, за обсадата на Сараево и за други военни престъпления, включително лагери за несръбски цивилни и военнопленници. Ясмина Лазович от Центъра по хуманитарно право в Белград казва, че в Сърбия от години има графити и наративи, които го представят като несправедливо осъден герой. Тя отбелязва, че държавната пропаганда говори за отбранителни войни, а последиците за жертвите – стотиците хиляди убити, изнасилени, изтезавани и прогонени – остават на заден план. Международната общност реагира остро. Европейската комисарка Марта Кос предупреди, че прославянето на военни престъпници противоречи на европейските ценности. Вучич отговори с обвинения към Запада и трибунала, че е съден само сърбинът. Лазович смята, че окончателното решение за погребението ще е прагматичен ход на Вучич, но подчертава и правния проблем: според закона осъден за тежко престъпление губи военното си звание, а почестите, които се подготвят, биха били нарушение. Сред обикновените сърби мненията се разминават – от благодарност към Младич до признаване на присъдата за геноцид, но мнозина просто отказват да говорят. Лазович предупреждава, че апатията е по-голям проблем от проправителствената пропаганда и че без честен сблъсък с миналото сръбското общество не може да продължи напред.