Ратко Младич е една от трите основни фигури, отговорни за войната в Босна в началото на 90-те години, заедно с политическия си съюзник Радован Караджич и Слободан Милошевич в Белград. Този конфликт отне около 100 000 живота в малката република, получила независимост след разпадането на комунистическа Югославия на Тито. Младич, наричан „Касапинът на Балканите“, обикновено бива представян като ултранационалист и идеологически екстремист, служил на проекта на Милошевич за „Велика Сърбия“. Подобно на Владимир Путин днес спрямо съседите на Русия, Милошевич е искал насилствено да върне бившите югославски образувания в лоното на „майката“, наказвайки ги за избора им на свобода след падането на комунизма. Някои европейски политически течения биха искали да виждат Младич като герой, защитаващ Запада от „ислямистко заливане“, но реалността е обратната.

Младич е бил преди всичко продукт на югославския комунизъм и на армията – неин бастион и преторианска гвардия. Роден през 1942 г. в комунистическо семейство на босненски сърби, изповядващо „антифашистки“ ценности. Баща му, партизанин на Тито, е убит през Втората световна война от хърватските усташи, близки до нацистка Германия. Член на комунистическата партия, Младич се присъединява към Югославската народна армия (ЮНА), където става най-добрият офицер от випуска си. В армията той възприема комунистическото недоверие към Запада и параноята за постоянна външна заплаха. Дължи всичко на партията и системата на Тито, към които е бил по-привързан, отколкото към етническия сръбски национализъм. За офицерите от неговото поколение разпадането на страната и армията след падането на Берлинската стена е било трагедия – подобно на думите на Путин през 2005 г., че разпадът на СССР е „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“.

Дълбоко привързан към комунистическа федерална Югославия, когато започват безредиците, първият враг на Младич са хърватските католически националисти – в много по-голяма степен, отколкото босненските мюсюлмани, които по-късно той се опитва да заличи от картата, приписвайки им връзка с исляма, каквато те не винаги са имали. Тяхната „мюсюлманска“ идентичност първоначално е била националност, призната от Тито през 1971 г. Първите му престъпления в началото на 90-те са извършени срещу хърватски села; той не се поколебава да заповяда и бомбардирането на католическа църква.

Младич прегръща сръбския национализъм едва през 1992 г., когато Милошевич го назначава за началник-щаб на югославската армия в Босна. Според анализатори, вероятно в опит да си обясни свят, който вече не разбира, той се обръща към панславянските и православните митове. Повечето извършители на зверствата по време на югославските войни са били професионални войници от ЮНА, обучени в институционализираната „антифашистка“ доктрина на югославската армия. Трябва да се изследват връзките между тяхната идеологическа подготовка и чудовищните престъпления, които са извършили, както и самото превръщане на комунизма в национализъм.

По време на комунистическата епоха Югославия и СССР поддържат сложни, но постоянни отношения. През март 1991 г., точно преди разпадането на Югославия, когато Младич все още служи в Белград, югославският министър на отбраната Велко Кадиевич отива в Москва, за да поиска – напразно – от съветския си колега Дмитрий Язов, бъдещ лидер на преврата срещу Горбачов, съветска военна подкрепа срещу сепаратистките лидери. Именно в руската столица, където бяга през 2001 г., Младич прекарва последните си дни – както и съпругата на Милошевич.

Тази специална връзка между славянските комунистически братя продължава и след разпадането на двете страни. Смята се, че руските служби за сигурност са наблюдавали и защитавали Младич. В Белград, както и в Москва, все още се усеща носталгия по двете бивши комунистически империи, отслабени от новонезависимите държави. На Запад руският и сръбският преход се възприемат като смяна на режимите и отваряне към Европа и демокрацията, но илюзията трае, докато новите екипи не бъдат пометени от старата система. Поради липса на реформи връзките не са прекъснати. Сръбският апарат за сигурност, проникнат от Русия и дълго частично субсидиран от нея чрез бонуси за сръбски агенти, никога не е бил реално реформиран или прочистен.

Когато Милошевич напуска поста си, преходът към новия президент се състои под зоркия поглед на Кремъл, който изпраща свой човек в кабинета на наследника Воислав Кощуница. Днес Николай Патрушев, бивш офицер от КГБ и влиятелен съветник на Владимир Путин, редовно пътува до Белград. Близостта между Белград и Москва се вижда и в изпращането на 200 сръбски наемници, воювали на страната на руснаците срещу украинците. Путин обаче не долюбва особено настоящия сръбски президент Александър Вучич, чието балансиране между Москва и Брюксел го дразни – особено когато Вучич решава да доставя оръжия на Украйна и се опитва да си върне контрола над националната петролна компания НИС от руския газов гигант „Газпром“. Руският президент предпочита далечния наследник на Младич – Милорад Додик, настоящия лидер на босненските сърби. Редовен посетител на Кремъл, той се е превърнал в човека на Русия на Балканите.

Русия на Путин, която беше обвинявана, че е помогнала на Младич да се укрие от Международния наказателен трибунал, остана сдържана след смъртта му. Кремъл обаче продължава да държи широко отворено едното си око върху Западните Балкани – „сива зона“ на Европа, където замразените конфликти, особено в Косово и Босна, лесно могат да бъдат разпалени, за да дестабилизират Европа и да обслужат стратегическите интереси на Русия. Регионът, с опорните си пунктове в Сърбия и Република Сръбска – по земите на Младич и Караджич – е и средство за Кремъл да си върне влиянието, загубено в средата на 90-те години при Борис Елцин. Русия набира там хора на ниско ниво, за да извършват операции по дезинформация и саботаж в рамките на Европейския съюз. Един от заподозрените в неуспешния атентат на летище Лайпциг в Германия на 4 август се е качил на самолет за Белград. Сърбия се е превърнала в кръстопът за руските саботажи в Европа. Ратко Младич е мъртъв, но солидарността между страните, произлезли от комунистическия блок, остава.