Рангел Вълчанов е роден на 12 октомври 1928 г. в село Кривина край София. Завършва театрална режисура при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1953 г. Още от 1952 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“ – първо като асистент-режисьор, а после и като режисьор-постановчик. Първият му самостоятелен филм е „На малкия остров“ от 1958 г., заснет по сценарий на Валери Петров. Лентата получава отличия на кинофестивалите в Прага и Мелбърн и поставя българското кино на международната сцена.

След дебюта си Вълчанов създава „Слънцето и сянката“, „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“, „Езоп“, „Лице под маска“ и „Следователят и гората“. В тези филми той развива разпознаваем почерк, в който драмата и иронията вървят ръка за ръка. Героите му рядко са еднозначни, а историите им поставят въпроси за избора, вината, паметта и свободата.

„Лачените обувки на незнайния воин“ от 1979 г. е сред най-важните му произведения. Филмът е изграден като спомен за детството и като размисъл за времето, в което човек пораства. По-късно режисьорът продължава да търси връзката между личната история и обществото във „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ и „А днес накъде?“. Работи и в документалното кино, посвещавайки филми на личности и теми от българската култура.

Вълчанов е не само режисьор, но и сценарист, актьор и писател. В творческата му биография влизат 33 български филма, 12 сценария и 17 роли в киното. В последните години от живота си публикува три книги – „Всички ще умрем, а сега наздраве“, „Ура! Най-после и онемях“ и „Хем съм сам, хем няма никой“.

В негово интервю звучи мисълта: „Всичко може, ако го запълниш със съответната страст, талант, вкус.“ Тя може да се приеме и като ключ към киното му – то не се подчинява на готови формули, а търси живия човек зад ролята, спомена и обществената маска.

През 1995 г. кинематографичната общност го избира за режисьор номер 1 на България за XX век. Носител е на орден „Стара планина“ първа степен, на държавната награда „Паисий Хилендарски“, на награди за цялостно творчество и на отличието „Златен век“ с огърлие през 2013 г. Рангел Вълчанов умира на 30 септември същата година, но филмите му продължават да задават същия въпрос, който стои и в заглавието на една от най-познатите му творби: „А сега накъде?“