На 29 август 1885 г. Готлиб Даймлер подава патент за „Райтваген“ – превозно средство, което германското патентно ведомство по-късно определя като първия мотоциклет в света. Изпитанията започват през ноември същата година в района на Канщат, днес квартал на Щутгарт. Машината е създадена от Даймлер и Вилхелм Майбах и на пръв поглед напомня по-скоро необичаен велосипед: дървена рамка, железни усилвания, две големи колела и две малки странични опори.

Сърцето на „Райтваген“ е едноцилиндров, четиритактов двигател с мощност около 1,5 конски сили. Заради вертикалната си форма той получава името „Standuhr“ – „стоящ часовник“. Моторът е сравнително малък и лек за времето си, но достатъчно мощен, за да задвижи двуколесната машина. „Райтваген“ развива скорост до около 12 километра в час. Страничните опорни колела помагат на водача да пази равновесие, но същевременно отличават конструкцията от съвременния мотоциклет.

Сред ранните водачи е и Паул Даймлер, син на Готлиб Даймлер. Историческите описания сочат, че самият Даймлер демонстрира бензинов велосипед без педали, а Паул изминава с машината разстояние по селски път край Канщат. „Райтваген“ не е замислен като сериен модел, а като изпитателна платформа за новия двигател. След двуколката двигателят е използван в лодка, а през 1886 г. и в карета. Този подход се оказва решаващ: компактната силова установка започва да се превръща в източник на движение за различни превозни средства. През следващите години разработките на двамата инженери водят до нови автомобили и до създаването на „Даймлер-Моторен-Гезелшафт“ през 1890 г.

Историците понякога уточняват, че заради опорните колела „Райтваген“ е междинна конструкция между велосипед и мотоциклет. По отношение на двигателя обаче мястото му е ясно: това е първият широко признат мотоциклет, задвижван от бензинов двигател с вътрешно горене.