Макар че в обществото често го наричат „райски газ“, азотният оксид не е безобидно забавление, а вещество, което въздейства пряко върху мозъка и нервната система. Това подчертава неврологът д-р Нейко Нейков. Той обяснява, че ефектът настъпва за секунди – появяват се добро настроение, смях и усещане за лекота, но паралелно с това се влошават преценката, реакциите и координацията. „Чувствам се добре“ не означава, че всичко е наред.

Макар че в медицината азотният оксид се използва за обезболяване, това става в контролирана среда и с ясни дози. Извън нея, когато дозата се определя „на балон“, рисковете са съвсем различни. Особено коварен е механизмът с витамин B12: газът блокира усвояването му и така с времето уврежда защитната обвивка на нервите. Първите сигнали са изтръпване и мравучкане по ръцете и краката, несигурно ходене и слабост. Увреждането се трупа тихо и човек може дълго време да не усети опасността.

В клиничната практика има многобройни примери. Само описаните случаи в една болница надхвърлят 50 – млади хора със засегнати периферни нерви и гръбначен мозък. Възстановяването е различно: една млада жена не е възвърнала напълно усещането в краката си, а двама студенти, употребили по сходен начин, днес са съответно с патерици и в инвалидна количка. Последствията понякога се проявяват дори години по-късно – например при избора на анестезия по време на раждане.

Непосредствените опасности също са сериозни. Вдишването на големи количества може да причини недостиг на кислород, загуба на съзнание и тежки травми от падане. Газът се съхранява под налягане и при освобождаването си силно се охлажда, което води до студови изгаряния по устните, устата, гърлото или дори по бедрата при държане на бутилката. Комбинацията с алкохол или други вещества допълнително увеличава риска, тъй като ефектите започват да се наслагват.

По време на образователни срещи с ученици лекарите установяват, че децата се впечатляват най-силно от реалните примери – техни връстници, останали с трайни увреждания. Учениците познават добре различните продукти – от вейпове до „study drugs“ – и затова е важно да им се обясни, че „легално“ и „модерно“ не значи безопасно. Няма ясна граница между „експериментална употреба“ и злоупотреба, защото всяка употреба излага организма на риск, независимо дали води до зависимост.

Родителите не бива да играят ролята нито на следователи, нито на съучастници. Ако детето има реални симптоми – изтръпване, слабост, промяна в походката – трябва да се потърси медицинска помощ, дори то да отрича употребата. Лекарите често срещат отричане и омаловажаване, но подходът на разговор и доверие може да доведе до истината по-бързо от натиска. Крайната цел е младите хора да не стигат до момент, в който трябва отново да се учат да ходят.