Когато една връзка приключи, много жени се вкопчват в илюзията, че с определени действия могат да върнат мъжа до себе си. Паниката и нежеланието да приемат раздялата ги тласкат към поведение, което далеч не сближава, а окончателно го отблъсква. Пет от най-често срещаните отчаяни ходове са особено пагубни.

Първият е постоянното преследване и бомбардиране със съобщения. Жената звъни многократно, изпраща дълги анализи, коментира публикациите му в социалните мрежи. Това лишава мъжа от лично пространство и не му дава възможност да усети липсата ѝ. Без дистанция решението му за раздяла само се затвърждава.

Вторият ход е използването на сълзи, молби и емоционално изнудване. Обещания за промяна, фрази като „Няма да оцелея без теб“ или обвинения, че той е съсипал живота ѝ, само създават чувство за вина и примка, а не искрено желание за завръщане. Съжалението никога не е здравословна основа за любов.

Третият е опитът за предизвикване на ревност. Демонстративният флирт или публикуването на „щастлив нов живот“ в мрежите обикновено се разчита като незрялост и фалш. Вместо съжаление, мъжът вижда, че жената е продължила напред твърде бързо, а доверието се разрушава напълно.

Четвъртият ход е включването на приятели и роднини като посредници. Общи познати, майка му или други близки не бива да бъдат вкарвани във връзката. Това създава натиск и дискомфорт, а мъжът започва да избягва не само бившата партньорка, но и цялата компания.

Петият е използването на секс или измислени извънредни ситуации. Интимността като последен опит за сближаване често води до кратки срещи без никакъв ангажимент, носещи още разочарование. Измислените здравословни или битови проблеми също са обречени – лъжата рано или късно излиза наяве.

Вместо тези импулсивни стъпки, експертите съветват да се даде време и пространство на бившия партньор, да се приеме ситуацията и да се работи върху себе си. Така жената не само запазва достойнството си, но и оставя вратата отворена за евентуално ново начало – стига то да е искрено и взаимно.