На 21 юли 2004 г. България загуби Радой Ралин – поет, сатирик и дисидент, оставил дълбока следа в националната култура. Роден в Сливен на 23 април 1922 г., той е правнук на Таньо войвода и израства в семейство на книжар и набожна майка. След като завършва гимназия, записва право в Софийския университет, но още тогава полицията го следи заради левите му стихотворения. По време на Втората световна война участва доброволно на фронта, а след това работи като редактор в различни издания. През 50-те години, когато джазът е забранен, Ралин го подкрепя и дори създава формацията „Джаз Фокус“ заедно с Милчо Левиев. Истинската му известност като дисидент идва след изгарянето на книгата му с епиграми „Люти чушки“ през 1968 г. Той е сред основателите на Стършеловия сатиричен театър и създава поредица документални киносатири „Фокус“. До края на живота си остава непримирим в защитата на свободата, което проличава и в стихотворението му „Молитва“, където свободата е сравнена с хляб, който всеки трябва сам да си замесва.