Мартин Карбовски представя позицията на президента Радев като израз на волята на българския народ, който иска балансирана външна политика и не желае да се забърква във войната в Украйна. Според автора, критиците на Радев, като Радан, нямат съществена електорална подкрепа, но се радват на завишено медийно внимание. Те пропагандират помощ за Украйна, без да се съобразяват с тежестта за България. Карбовски поставя въпроса докъде трябва да стига тази помощ – дали само с пари и техника, или и с жива сила. Той припомня, че още през 1940 г. се е говорило за неутралитет, и призовава за честен разговор дали България трябва да участва пряко или да се насочи към неутралитет.