Последните изказвания на българския министър-председател Румен Радев за войната в Украйна предизвикаха забележимо внимание в украинските медии. Официална публична позиция на украинското президентство или Министерството на външните работи, насочена конкретно към тези негови думи, към момента не е оповестена.

На форум в Брюксел на 30 септември Радев постави под въпрос досегашния европейски подход към войната. Той заяви, че Европа трябва да балансира по-добре военните, икономическите и дипломатическите инструменти и да търси по-бърз път към мир. Радев настоя и за възстановяване на директния диалог с Москва, като каза, че Европа трябва да започне да „говори с Русия“, а не само да говори „за Русия“. Той предупреди за ядрения риск и за възможността продължителната война да изтощи допълнително европейските общества и икономики. Българското правителство представи позицията му като призив за реалистичен подход и по-бързо търсене на мир.

На 1 октомври Радев отхвърли твърденията, че заема проруска позиция. Той заяви, че определянето му като „проруски“ произтича от това, че подходът му към евентуално мирно споразумение не съвпада с политическия мейнстрийм в Европа.

Официален Киев засега не е публикувал изявление на президента Володимир Зеленски, неговия офис или украинското външно министерство, което директно да отговаря на последните думи на Радев от 30 септември–1 октомври. Последната официално документирана среща между Зеленски и Радев, за която има съобщение от украинското президентство, бе от юни. Тогава двамата обсъдиха двустранно сътрудничество, енергийна сигурност и възможни общи проекти, включително предложението на Зеленски за специална договореност с България във формата „Drone Deal“.

Макар официалните канали на Киев да не са обявили нова дипломатическа реакция, украинските медии поставиха изявленията на Радев във фокуса на международната си политика. Част от тях акцентираха върху отхвърлянето от негова страна на определенията за проруска позиция и цитираха думите му, че Европа трябва да търси реалистичен подход и дипломатически път към прекратяване на войната. Други издания поставиха акцент върху настояването му за дипломатически контакти с Москва и оценката му, че европейската политика трябва да постигне по-добър баланс между военните, икономическите и дипломатическите средства. Обърнато бе внимание и на твърдението му, че настоящият европейски подход е прекалено концентриран върху оръжията и финансовата подкрепа.

В някои украински издания тонът бе по-критичен. Позицията на Радев бе представена като критика към европейската стратегия за подкрепа на Киев, като бе подчертано и решението България да не участва в „Коалицията на желаещите“. Тези думи бяха поставени в контекста на по-широка промяна в политиката на София спрямо военната и финансовата подкрепа за Украйна. Акцентира се и върху различията между неговия подход към войната и този на преобладаващата част от европейските правителства, както и върху призива му за възстановяване на директния диалог с Москва и предупрежденията за ядрения риск. Една от реакциите определи изказването му като „скандално“ и обърна внимание на оценката му, че европейската стратегия за продължаване на военната подкрепа не е довела до желания резултат, както и на твърдението му, че Украйна изпитва сериозни затруднения при противодействието на руските въздушни атаки. Така тези твърдения бяха поставени в рамката на спор между продължаване на военната подкрепа и търсене на дипломатически канал към Москва.

Изявленията на Радев не идват изолирано. През юли той обяви, че България няма да участва в „Коалицията на желаещите“, мотивирайки решението с несъгласие с подход, който според него поставя акцент върху продължаването на военната помощ вместо върху дипломатическото уреждане. В началото на септември Радев заяви и пред българския парламент, че България няма да бъде част от ескалацията на войната в Украйна. Това обяснява защо последните му думи бяха приети в украинските медии не като отделно изказване, а като част от последователна линия на българското правителство.

На този етап е рано да се говори за нов дипломатически конфликт между София и Киев. Липсата на официална публична реакция от украинското президентство или външно министерство означава, че медийната критика не трябва да бъде представяна като официална украинска позиция. В същото време информационната картина показва ясно различие в интерпретациите. Радев представя своя подход като опит за реалистичен баланс между военни средства и дипломация и отхвърля определението „проруски“. Част от украинските медии обаче разглеждат същите предложения през призмата на намаляващата европейска военна подкрепа за Киев и необходимостта от натиск върху Русия.

Следователно към 2 октомври най-точното обобщение е: официален Киев не е обявил нова публична ответна позиция към последните изявления на Радев, но украинските медии реагираха активно, като преобладаващият фокус беше върху призива му за диалог с Москва, критиката към европейската стратегия за подкрепа на Украйна и предупрежденията за ядрена ескалация. Това различие между официалната дипломатическа реакция и медийния отзвук е съществено. То показва, че засега Киев не е превърнал изказванията на Радев в официален дипломатически спор, въпреки че те предизвикаха значителен политически и информационен интерес в Украйна.