Според коментара на журналиста Веселин Стойнев, първите сто дни от управлението на Румен Радев приключват символично по-рано – още около 70-ия–80-ия ден, защото основните характеристики вече са ясни. Вместо изолация, той говори за самоизолация от Европа. България се отдръпва от ключови процеси в ЕС точно когато Съюзът се трансформира и се подготвя за нови геополитически реалности. Позицията „няма да пречим“ не е участие, а самоизваждане от масата на решенията: когато казваш, че няма да пречиш, не ставаш по-европеец, а сам се отблъскваш в периферията.

Коментарът обръща внимание и на възможността Радев да изчаква промяна в европейските политически мнозинства след изборите през 2027 г., включително възхода на формации като „Алтернатива за Германия“. Журналистът изразява надежда това да не се окаже така.

Геополитическата позиция на България се определя като лавиране между Путин и Тръмп, които имат общ антиевропейски интерес. Русия отдавна води хибридна война срещу ЕС, а администрацията на Тръмп и технологичните олигарси около нея нямат интерес от силен регулиран европейски пазар. Тази двойна ос обаче е временна и нестабилна, защото Путин е във война, която не може да спечели, а Тръмп може дори да не завърши мандата си. Цитира се анализ, че тези войни не се обявяват, не приключват с мир и нямат ясен победител. Затова Европа трябва сама да се грижи за сигурността си – Америка се оттегля, а НАТО вече не е същото. България рискува да остане извън новите европейски отбранителни формати като Антиракетния съюз или Коалицията на желаещите, ако продължи да стои встрани.

По повод американските бази и изтребителите се припомня, че Радев критикуваше самолетите на летището, за да спечели гласовете на хората, които не искат американски самолети. След като става премиер обаче, той трябва да обяснява на същите избиратели защо България предоставя бази за действия на САЩ, които европейските партньори не подкрепят. Това е проблемът на непоследователната политика.

Друга криза е бюджетът. Според коментара дефицитът е бил фалшив от самото начало, за да изглежда по-малък в края на годината. Има и милиарди, които не са разписани как се харчат – целта е или непрозрачно харчене, или спестяване.

Високата подкрепа за Радев се обяснява с умора от петгодишна криза, разочарование от алтернативите и желание за успокояване. Той не обещава големи реформи, а просто по-бавни и по-нормални неща, което се харесва на част от хората. Но подкрепата е разнородна и неизбежно ще започне да се топи.

Истинският тест е икономиката. Ако Радев се провали, това ще стане именно там – при растящ дълг, орязан растеж, неовладени цени и липса на резултати от „Кошница с грижа“. Основният въпрос е джобът на средния човек.

Накрая коментарът определя като несериозни суперлативите за нов златен век. Българският хоризонт винаги е бил в оцеляването. Избирателите на Радев не искат революции, а тишина, спокойствие, евтини домати и липса на самолети и ракети – такъв е манталитетът на средния му избирател.