Първите месеци от управлението на Румен Радев са белязани от транзакционна външна политика спрямо САЩ и Европа, както и от ходове, които могат да бъдат разчетени като полезни за Русия. Наблюдава се липса на идеологическа последователност. През май България обяви край на военната подкрепа за Украйна, отказа да се присъедини към искането за специален трибунал за руските престъпления и беше изтеглена от „коалицията на желаещите“ в Париж. Военната помощ беше определена като средство за продължаване на кръвопролитията. В същото време страната даде съгласие осем американски военни цистерни да подкрепят операциите на САЩ в Близкия изток от базата Безмер. Експерти коментират, че външната политика на Радев няма ясна идеологическа линия. Проличава и новооткрита симпатия към източното православие – през юни управляващите подкрепиха Шествието за семейството, а София заплаши да блокира европейския пакт от санкции срещу Русия, защото включва патриарх Кирил. Според източници, близки до църквата, това е жест към Москва, а не израз на религиозност. Анализатори отбелязват, че Радев няма да бъде толкова разрушителен за ЕС, колкото Виктор Орбан, но действията му ще маргинализират България и ще изолират бизнеса от възможности. Спорният бюджет, приет от правителството, също е обект на внимание – припомня се, че предишният проектобюджет свали кабинета на Желязков. Очакванията са, че през есента премиерът може да се сблъска с протести. „Сега виждаме, че ни излъга“, казва млада жена, която е сигурна, че през септември ще има демонстрации.