Политическият психолог Иван Иванов анализира първите 100 дни на кабинета, оглавен от Румен Радев. Според него управлението е силно персонализирано, вертикално и командно-дирижирано. Радев все още действа по-скоро като президент, който посочва проблемите, отколкото като премиер, който носи отговорност за решенията си. Кабинетът се крепи на личния авторитет на лидера, но има слаба кадрова основа и прилича на „колос на глинени крака“. След началната идеализация предстои период на деидеализация, в който хората ще питат за реални резултати. Ако не се направят промени, свръхцентрализацията и двусмислената комуникация ще превърнат всеки управленски проблем в личен провал на Радев. Иванов откроява три основни риска за демокрацията: персонификация на властта, разделение на обществото на „ние“ и „те“ и групово мислене. Опозицията има шанс на президентските избори, но трябва да излъчи обединяваща кандидатура, например Андрей Гюров, за да противопостави на модела на концентрация на властта модел на институции и баланс. Истинският тест е дали центърът на държавата ще бъдат Конституцията и законът, а не самият лидер.