Раде Маркович е сръбски актьор, роден на 14 октомври 1921 г. в Белград. В България той остава в паметта на публиката най-вече с ролята на Иво Обренович във филма „Крадецът на праскови“ на Въло Радев от 1964 г. Лентата е по едноименната повест на Емилиян Станев и преплита любовна история с края на Първата световна война. Маркович играе сръбски военнопленник, който се влюбва в Лиза – съпругата на български офицер, изиграна от Невена Коканова. Макар действието да е поставено в конкретен исторически момент, филмът говори за любовта като кратко убежище от войната, страха и наложените граници.

Снимките край Велико Търново се превръщат в специално преживяване за Маркович. Той започва да учи български, за да бъде убедителен като сръбския герой, а по-късно разказва, че дори нарочно допускал грешки при озвучаването, за да звучи като военнопленник. В писмо той описва поканата за снимки в България като спасителен кораб.

За ролите си Маркович и Коканова получават награди на Фестивала на българския филм във Варна през 1964 г. „Крадецът на праскови“ печели и специалната награда на журито, а по-късно е включен в конкурсната програма на Венецианския кинофестивал. Филмът е определен като една от значимите творби на българското кино, а образът на Иво остава траен заради сдържаната и силна игра на Маркович. През годините се появяват и разкази за близостта между двамата актьори. В писмо от 2004 г. Маркович описва отношенията им като приятелство, прераснало в любов. Тези лични признания допълват историята на филма, но най-важното остава на екрана – двойка, чиято сдържаност прави чувството още по-силно.

Преди киното Маркович минава през любителски театър и студентска сцена. Учи първо в Техническия, после във Философския факултет, но избира актьорството. През 1948 г. дебютира във филма „Безсмъртна младост“, а през 1959 г. става професионален актьор в Белградския драматичен театър. Работи още с Театър „Ателие 212“ и Народния театър в Белград.

Кариерата му обхваща близо шест десетилетия – над 100 спектакъла, над 70 филма и десетки телевизионни продукции. Сред запомнящите се заглавия са „Шолая“, „Радополие“, „Валтер брани Сараево“, „Вариола вера“ и „Ние не сме ангели 2“. По-голямата част от работата му е в югославското и сръбското кино, но именно българският филм му дава роля, с която остава разпознаваем и извън родината си. Маркович работи и със сина си Горан Маркович, известен режисьор, в няколко филма, сред които „Национален клас до 785 кубика“, „Майстори, майстори“, „Вариола вера“ и „Тито и аз“. Преподава актьорско майсторство в Нови Сад и Белград, а сред отличията му са наградата „Славица“ за цялостен принос към киното и театралната награда „Добрица Пръстен“.

Раде Маркович умира през 2010 г. В България обаче той продължава да живее в един черно-бял кадър – сред прасковени дървета, тишина и погледа на Иво към Лиза. Понякога една роля е достатъчна, за да превърне чуждия актьор в част от националната културна памет.