В силно милитаризирания Калининград се изгражда гигантска нова радарна система, чийто строеж изглежда е близо до завършване. Съоръжението има три лъчевидно разположени рамена, всяко по около 500 метра, и е част от по-голяма руска мрежа за събиране на данни. Русия не е потвърдила официално проекта, но според експертни оценки радарът край Гвардейск ще работи „отвъд хоризонта“ и ще има обхват до около 3000 километра. Така Москва би могла да наблюдава почти цяла Европа и Украйна, да прихваща сателитни комуникации, да локализира полети и балистични ракети и да задейства система за ранно предупреждение.

Подобни системи се използват и за откриване и заглушаване на електронни сигнали. Според анализатори те могат да подават своевременна информация за придвижване на войски, което при евентуален конфликт по източния фланг на НАТО би дало на нападателя повече време за решения. Възраждането на стара съветска технология се оценява като сериозно предизвикателство за Алианса, особено срещу нисколетящи обекти и дронове, чиято ефективност в регионалната отбрана може да намалее.

Новият радар е знак, че Калининград се превръща в център за модерни военни сензори и електронна война. В района се забелязват и други мащабни съоръжения: допълнителен кръгообразен антенен комплекс, над 20 далекосъобщителни обекта за електронна война, нови прикрития за бойни самолети и стартови позиции за мобилни ракети земя-въздух. Експерти предупреждават, че това засилва надпреварата във въоръжаването и може да доведе до допълнителна милитаризация и риск от превантивен удар.

Калининград е малък ексклав между Полша и Литва, но има голямо стратегическо значение. Русия вече е предупреждавала, че е готова да използва ядрено оръжие, ако НАТО се опита да блокира анклава. Според различни оценки там е възможно разполагане на до 100 ядрени бойни глави, макар това да не е потвърдено. Географското положение и ядреният арсенал дават на Москва възможност да засилва заплахите си срещу европейски столици, а бъдещият радар допълнително разширява зоната на наблюдение и военни действия.

Има и друга страна: всяка ескалация кара все повече европейски държави да възприемат Русия като пряка заплаха и да увеличават въоръжаването си, което засилва възпиращата сила на НАТО. Полша например е преустроила бивш офшорен вятърен парк в натовско съоръжение за наблюдение. Планира се и изстрелване на SAR-сателити в началото на 2027 г., които да дават точни изображения на войскови придвижвания и позиции дори нощем и при слаба видимост; те ще подпомагат наблюдението по източния фланг. В същото време огромният нов радар има и уязвимост: заради размерите си е лесна цел.