След тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ край пътен възел „Зимница“, при които загинаха 12 души, а 51 пострадали бяха настанени в лечебни заведения, отново се повдига въпросът дали технологичните решения са достатъчни. Властта обяви създаването на единен национален информационен център за пътна безопасност, който да обединява данни в реално време и да подава информация към електронни табла по магистралите. Мярката е представена като начин водачите да бъдат предупреждавани за опасни участъци, инциденти и промени в трафика.

Критиката е, че това повтаря вече използван подход, при който отделно технологично решение се представя като основен отговор на системен проблем. Като предишен пример се посочва контролът на средната скорост, въведен година по-рано. Уточнява се, че камерите, динамичните табла и контролът на средната скорост не се отхвърлят сами по себе си. Проблемът е в начина, по който се въвеждат и управляват: за системата за средна скорост не са осигурени нужната техническа, метрологична и организационна подготовка, нито ясна концепция за управление на риска. Затова се подчертава, че нито едно от тези средства не може самостоятелно да намали пътнотранспортния травматизъм.

Поставят се въпроси за метрологичната гаранция, синхронизацията, целостта на информацията и отговорността за крайния резултат от измерването. Твърди се, че системата за средна скорост все повече се превръща в инструмент за генериране на приходи за фонд за пътна безопасност, вместо в средство за цялостно управление на риска.

Основният извод е, че страната не страда от липса на технологии, а от липса на отговорно управление. През годините са създавани отделни проекти и са изразходвани публични средства, но не е изграден постоянно действащ професионален екип с персонална и институционална отговорност за резултатите. Предупреждава се, че след катастрофата може да бъдат изразходвани нови десетки милиони евро за технологични решения, без ясен отговор кой ще носи отговорност, ако те не доведат до реално намаляване на жертвите и пострадалите.

Затова се настоява министър-председателят да обяви открит конкурс за разработване на концепция за управление на риска в пътната безопасност. Тя трябва да определи конкретен отговорен субект и ръководен екип, ежедневни механизми за оценка на риска, цели за намаляване на жертвите, срокове и измерими показатели. Иска се и механизъм за публичен контрол върху разходването на средствата и постигнатите резултати. Пътната безопасност е ежедневно управление на риска и отговорност за човешкия живот, а не PR кампания.