Според данните за първите седем месеца на 2026 г. броят на загиналите по българските пътища не намалява въпреки безпрецедентната мобилизация на контролните органи. С настъпването на пролетта и лятото трафикът се увеличава заради отпуските и туристическия сезон, но системата не успява да се адаптира. Интервалът между два смъртни случая се съкращава от 27 часа и 33 минути през март до 14 часа и 46 минути през юли. Това не е статистическо отклонение, а показател за задълбочаващ се системен проблем.

Физическият контрол е достигнал своя предел – МВР използва максимален ресурс с екипи на „Пътна полиция“, „Охранителна полиция“ и Жандармерия, но при пътна мрежа от над 60 000 километра няма как да бъдат навсякъде. Липсва управление на риска: институциите реагират след инциденти, а не ги предотвратяват. Институтът за пътна безопасност е изготвил национална карта на риска, но тя не се използва.

Публичните изявления на представители на институциите разкриват сериозни пропуски при контрола на транзитния трафик и измерването на средната скорост. Чуждестранни водачи извършват нарушения, без да бъдат санкционирани, особено по участъка Харманли – Любимец. Председателят на Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата не посочва кои институции не изпълняват националната стратегия. Отговорността не се поема, а пътната безопасност остава управлявана на хартия.

Необходима е промяна на курса – от реактивен към превантивен модел, основан на анализ на риска. Институтът за пътна безопасност вече предлага такъв модел, но решението е в ръцете на правителството.