Пътната безопасност у нас от години е тема на разговори, но не и на достатъчно последователни действия. След тежката катастрофа на магистрала „Тракия“ отново се чуха въпроси какво е трябвало да се направи и защо не е било направено. Мъглата и намалената видимост вероятно са сред причините, но също толкова важни са скоростта, нетърпението и липсата на толерантност между водачите.

Един от най-важните въпроси е защо предвидените предупредителни табели в рамките на тол системата не са стигнали до пътя. Планирани са били 40, осигурени са средства, но са поставени само две. Така остава неясно кой не си е свършил работата и кой трябва да понесе отговорност за пропуснатите мерки. След трагедията с 11 загинали това вече не е технически детайл, а въпрос за доверието към институциите.

В текста се подчертава, че не е достатъчно да се анализира след инцидента. Трябва да се действа по-рано: с ясна организация, контрол и реални мерки за безопасност. Отбелязва се и контраст в поведението на шофьорите – извън България те спазват ограниченията, защото знаят, че санкциите са неизбежни, а тук често се разчита на самочувствието „на мен няма да ми се случи“.

Но катастрофата показва, че подобно самочувствие не е защита. Човек може да попадне в ситуация, в която не зависи само от него, а верижната реакция завършва с човешки жертви. Затова урокът е да се махне „мъглата от собственото съзнание“ и да се започне с по-голяма съобразителност, толерантност и отговорност. Промяната не изисква невъзможно, а желание за действия – както от институциите, така и от всеки зад волана.