На 1 септември 1916 г., по време на Първата световна война, България обявява война на Румъния. Целта е да си върне цяла Добруджа и териториите, на които пръв е стъпил Аспарух. Българското командване изправя 3-та армия с 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници, под общото ръководство на генерал-майор Пантелей Киселов. В битките срещу румънците се включват и сръбско-хърватски доброволци и руски части, които някога са освобождавали България. Българската кавалерия под командването на генерал Иван Колев отбранява фланга по време на щурма срещу Тутракан, предотвратява пристигането на румънски подкрепления и разбива няколко вражески части. Въпреки признателността на Колев към Русия, той заявява, че казаците в Добруджа ще бъдат бити като всеки враг. Българските конници успяват да победят руската казашка конница и дори пленяват руско знаме. Успехите са забелязани в Европа, а фелдмаршал Макензен награждава ген. Колев с железен кръст. Ген. Киселов започва атаката на 5 септември, а на следващия ден Тутракан пада. Българите пленяват 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение. Битката е наречена „Тутраканска епопея“. Загиват 8000 души, от които 1800 българи, сред тях много офицери. Днес мястото е военно гробище и част от Стоте национални туристически обекта.