На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия, точно месец след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево. Виена, подкрепена от Германия, отправя ултиматум към Белград, който Сърбия частично приема, но Австрия го отхвърля и започва бомбардировки над Белград. Русия мобилизира армията си в подкрепа на Сърбия, което води до верижна реакция от обявявания на война: Германия напада Русия и Франция, а след нахлуването в Белгия се намесва и Великобритания. Конфликтът ескалира от регионален в световен, обхващайки Централните сили и Антантата. Войната приключва на 11 ноември 1918 г. с капитулацията на Германия. Четири империи рухват, над 20 милиона души загиват, а Европа е опустошена. За България краят идва по-рано – на 29 септември 1918 г. с Солунското примирие след пробива при Добро поле. Ньойският договор от 1919 г. налага тежки териториални загуби (Западните покрайнини, Южна Добруджа, Беломорска Тракия), непосилни репарации от 2,25 млрд. златни франка, ограничения на армията и води до огромна бежанска вълна. Това е втората национална катастрофа за България.