Телефонен разговор на президента на Финландия Александер Стуб и премиера на Норвегия Юнас Гар Стьоре с Владимир Путин, проведен на 27 октомври от Хелзинки и продължил около 90 минути, беше замислен като начин Европа да участва по-пряко в търсенето на край на войната в Украйна. Двамата лидери са действали от името на своите страни, а не като представители на целия континент, като инициативата е била съгласувана с Украйна и свързана с предстоящите разговори между руски, украински и американски представители в Абу Даби.

Стьоре защити контакта с аргумента, че войната се води в Европа и че е илюзия да се очаква тя да приключи без диалог с Москва. По думите му целта е била европейските послания и позицията на Украйна да не стигат до Русия единствено през Вашингтон.

Инициативата обаче не срещна единодушие. Премиерът на Естония Кристен Михал предупреди, че Европа не бива да играе ролята на посредник и да се стреми да угажда на диктатор. Датският премиер Мете Фредериксен настоя европейските държави да останат единни, вместо да действат поотделно. Шведският премиер Улф Кристерсон каза, че не е бил информиран предварително и има ниски очаквания към подобен контакт, а полският премиер Доналд Туск призова за абсолютна предпазливост и бдителност. Стуб и Стьоре от своя страна твърдят, че са уведомили съюзниците си и са се консултирали с партньорите, като финландският президент посочва координация с Украйна и Съединените щати.

Спорът се задълбочи на фона на преговорния процес, който Вашингтон води с Москва и Киев. След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом той разговаря с Путин и ограничи американската финансова подкрепа за Украйна, което според европейски представители разклати дотогавашната трансатлантическа координация. На 20 октомври Стьоре прие в Осло украинския президент Володимир Зеленски и американския пратеник Стив Уиткоф; Стуб също участва и заяви, че мирният процес отново е на релси. Само ден по-късно Уиткоф се срещна с Путин в Санкт Петербург и го нарече хуманитарен, което засили недоверието в европейските столици.

Европейските държави настояват да имат място на масата, защото бъдещото споразумение ще засяга и архитектурата на сигурността на континента. Русия обаче не допуска европейски представители до първия кръг на разговорите в Абу Даби. Кремълският съветник Юрий Ушаков заяви, че те няма да бъдат поканени в залата, ако пристигнат там. Москва същевременно представя собствена версия за причините за продължаването на войната: според Кремъл справедлив и дълготраен мир е възможен само ако бъдат взети предвид интересите на Русия, а политиките на Европейския съюз и НАТО са обвинени, че удължават бойните действия. Това не показва промяна в руската позиция по основните спорни въпроси.

Следващият тест ще бъдат разговорите между Русия, Украйна и Съединените щати, които трябва да покажат дали директният европейски контакт с Путин ще доведе до реално влияние или само ще подчертае разликите между съюзниците. Сред основните теми са прекратяването на огъня, гаранциите за сигурност и бъдещото участие на Европа. Европейските лидери ще обсъждат въпроса и на неформална среща на върха в Дъблин, но очакванията за обща позиция остават ограничени, тъй като едни държави настояват за натиск върху Москва, а други смятат, че без директен разговор с Путин не може да бъде постигнато споразумение.