Русия повтаря стратегическата грешка на нацистка Германия, като се опитва да пречупи украинската съпротива чрез масирани въздушни удари по цивилни цели и критична инфраструктура. Тази оценка дава военният историк Питър Кедик-Адамс.

Историкът прави паралел с германските бомбардировки над Великобритания през 1940 г. В продължение на осем месеца над 40 000 британски цивилни загиват, а близо 1 милион жилища са разрушени или повредени. Само Лондон преживява 57 последователни нощи на бомбардировки.

Режимът на Адолф Хитлер разчита, че постоянният въздушен натиск ще принуди британското общество да поиска капитулация, но стратегията не постига тази цел. Според Кедик-Адамс сходна логика се прилага и в Украйна — чрез удари по църкви, библиотеки, училища, болници и паметници на културата. Сред посочените обекти са Киево-Печерската лавра и сгради на Националната академия на науките.

„Постоянни удари, безсънни нощи, експлозии. Несигурност дали утре ще има вода, отопление и електричество“, пише историкът.

По думите му целта е населението постепенно да се изтощи и да поиска край на войната. Данните обаче не показват подобна промяна в обществените нагласи — три четвърти от украинците категорично отхвърлят териториални отстъпки.

Повече дронове и натиск върху инфраструктурата

Анализаторът Раджан Менон заявява, че въздушните атаки не задължително сломяват обществения дух. „Историята показва, че бомбардировките не сломяват бойния дух на обществото. Напротив, те могат да го укрепят“, казва той.

След ограниченото руско продвижение на фронта през годината Москва е насочила по-голяма част от натиска си към цивилното население. През септември срещу Украйна са изстреляни 3177 реактивни дрона — с близо 12 процента повече спрямо август.

Предстоящата зима се очертава като следващия етап от тази въздушна кампания. Източници съобщават за подготвян план с до 1000 ракети, дронове и авиобомби. Потенциалните цели включват подстанции, електроцентрали, водоснабдителни съоръжения и обекти, свързани с атомни електроцентрали.

Украинският министър на енергетиката Денис Шмигал определя подхода като „студено, терористично изчисление“. В Киев и други големи градове гражданите се подготвят за тежки прекъсвания на електрозахранването, докато руските удари продължават да поставят под натиск жизненоважната инфраструктура.