Мир чрез сила: Путиновата дилема в Украйна
Владимир Путин разглежда Украйна не като отделна държава, а като неотменна част от руската културна, духовна и историческа сфера. Решението му да атакува Украйна произтича от дълбокото негодувание срещу разпадането на Съветския съюз и от убеждението, че възстановяването на контрола върху Киев е ключ към обръщане на съветския колапс. Затова унищожаването на независима Украйна се е превърнало в определяща цел на неговото управление.
Путин представи инвазията като връщане на исторически руски земи. Това поставя под съмнение трайността на всяко примирие, основано на сегашните фронтови линии. Споразумение по днешните реалности би ограничило руските завоевания до около 20 процента от Украйна, докато останалата част би останала извън контрола на Кремъл и би могла да се интегрира със Запада. В Москва това би се възприело като голямо поражение и би обрекло Путин на историческа присъда като лидера, загубил Украйна.
Поведението на Путин показва, че той не желае да съществува едновременно с независима Украйна. Той говори за мирно споразумение, но отказва безусловно прекратяване на огъня. Вместо това настоява за премахване на така наречените коренни причини за войната, което на практика означава ограничаване на украинския суверенитет и превръщането на страната във васал на Русия.
Путин също така се противопоставя остро на следвоенно европейско военно присъствие в Украйна, заявявайки, че то би означавало война с Русия. Предвид дългогодишното присъствие на сили на НАТО в съседни на Русия държави, военната логика на това възражение е слаба. По-скоро то издава намерение да завърши завладяването на Украйна и да не допуска дори символична европейска намеса.
Москва вероятно няма интерес и от бързо завръщане на стотици хиляди ранени и осакатени руски войници. Ветераните от съветската война в Афганистан изиграха роля в нестабилността при разпадането на СССР. Кремъл не иска повторение на подобен сценарий.
Затова по-нататъшната ескалация изглежда по-реалистична от мира. Ако Путин не постигне решителна победа, той почти сигурно ще предпочете безкрайна война пред компромис, който би застрашил режима му. Той вярва, че води свещена война за унищожаването на Украйна и връщането на Русия като свръхсила. Малки териториални отстъпки няма да го отклонят. Сериозни преговори могат да започнат едва когато международните съюзници на Украйна окажат значително по-голям натиск. Мирът с Путинова Русия е възможен, но само като мир чрез сила.