В центъра на политическия проект на Владимир Путин стои неговото тяло – хиперболизирано, прославяно и превърнато в метафора за възраждането на Русия. Още с идването си на власт той изгражда образ на мъжествен лидер, изкован от джудото, спорта и волята за оцеляване. Първоначално екипът му се вдъхновява от Холивуд, за да създаде бранд „Путин” – спортист, който кара ски, играе хокей, лети с делтапланер и лови гигантска риба. Този наратив намира широка подкрепа сред руснаците и достига връх през 2014 г. по време на Олимпиадата в Сочи.

Путин умишлено вплита образа си в руската историческа традиция – от царското семейно възвеличаване до сталинистката груба сила. Целта е да се изгради символична граница между „ние” – суверенна, мъжествена Русия – и „те”, отслабеният и морално разколебан Запад. Той превръща тялото си в политически език, който говори за ред, сила и традиционни ценности, отхвърляйки феминизма, ЛГБТ+ движението и интелектуалните елити.

Люка Обен, изследовател на руската политика, отбелязва, че Путин е пионер в глобалното течение на маскулинизма, което е ответна реакция срещу MeToo. То се засилва след 2016 г. с избирането на Доналд Тръмп. Тръмп се възхищава на Путин и надгражда неговия похват, превръщайки тялото си в сцена за реванш. Двамата лидери споделят култ към силния мъж, хетеронормативни представи и манихейско виждане за света. Тази постановка на тялото не е само руско-американска – тя се открива в различна степен при Си Дзинпин, Ердоган, Моди и Болсонаро.

Вниманието към тялото на Путин обаче крие и уязвимост. Той рядко се усмихва – в руската традиция усмивката е знак на неискреност – и полага огромни усилия да изглежда млад и бодър. Видими са следите от ботокс и обсесията му по контрола. В скорошен разговор със Си Дзинпин той спори, че човешките органи могат да се трансплантират и хората да станат безсмъртни. Това разкрива основната слабост на авторитарните режими, стъпили върху единична фигура: тя е смъртна, колкото и да се опитва да забави времето.