Анализът очертава фундаментално разминаване между начина, по който Вашингтон и Москва гледат на войната в Украйна. Докато Доналд Тръмп разглежда конфликта като възможност за бърза сделка, Владимир Путин действа като лидер, който вижда победа и не показва готовност за компромис по заявените си цели.

Според анализа именно това разминаване обяснява защо усилията на американската администрация да посредничи за край на войната не дават резултат. От гледна точка на Тръмп едно бързо споразумение би спряло загубата на човешки живот и би донесло икономически ползи за Москва чрез отмяна на санкции и последващи търговски договорки. Но Кремъл не възприема подобни предложения като причина за отстъпление.

Разминаването проличава по време на срещата между американския пратеник Стив Уиткоф и Путин в Санкт Петербург. Руският президент е поискал информация за предходни разговори в Норвегия с участието на САЩ, Европа, НАТО и украинския президент Володимир Зеленски. Впоследствие високопоставен помощник на Кремъл е дал да се разбере, че тези обсъждания са били с малка стойност за разрешаването на украинската криза. Москва продължава да настоява за контрол над целия Донбас и за участие в бъдещите договорености на Киев за сигурността.

Белият дом е очаквал по-голяма готовност за компромис, особено след отмяната на санкциите върху износа на руско дизелово гориво. Според анализа това решение е било продиктувано от вътрешнополитически съображения и от стремежа да бъдат понижени цените на горивата в САЩ. За Москва обаче то е било значителна икономическа полза. По-късно Тръмп обявява и енергийно примирие, което би ограничило украинските удари с безпилотни апарати по руски нефтопреработвателни заводи, и призовава за смяна на украинското ръководство. В Кремъл тези ходове са възприети не като повод за отстъпки, а като доказателство, че стратегията спрямо Вашингтон дава резултат.

По време на срещата в Санкт Петербург Путин е похвалил решението за дизеловото гориво и е предположил, че Русия може да увеличи износа на важни торове за САЩ. Споменати са и други възможни икономически проекти, включително центрове за обработка на данни, енергетика и енергийно сътрудничество. Кремъл разчита и на хуманитарни жестове: освобождаването на 74-годишния американски гражданин Стивън Хъбард преди срещата е представено като хуманен акт. В Белия дом това е изтъкнато като знак за умението на Тръмп да сключва сделки и за уважението на Путин към него. Според анализа обаче Москва използва както икономическите обещания, така и подобни жестове, за да укрепи собствената си позиция в отношенията със САЩ.