Смъртта на сенатор Линдзи Греъм, автор на законопроекта за санкциониране на Русия, е тежък удар, но и напомняне, че Западът разполага с мощни инструменти за спиране на войната. Неговият закон предвиждаше 500% вторични мита, блокиране на руски активи и допълнителни банкови санкции – мерки, които биха могли да сложат край на кървавата инвазия. На срещата на НАТО в Анкара лидерите обещаха непоколебима подкрепа за Украйна, но заключителната декларация прикри една неудобна истина: частният сектор водеше икономическата битка с по-голяма последователност от много правителства.

Още в първите дни след руската инвазия изследователи от Йейл мобилизираха доброволци, които проследяваха дейността на международни компании в Русия. Тази кампания за прозрачност помогна на повече от 1200 компании доброволно да прекратят или намалят дейността си – най-голямото корпоративно изтегляне в историята. То заличи за броени месеци три десетилетия чуждестранни инвестиции и надхвърли изискванията на санкциите. Доброволното изтегляне нанесе тежък удар върху пропагандата на Путин и икономическите позиции на Кремъл.

Въпреки това, западните правителства многократно отслабваха санкциите в критични моменти. Министерството на финансите на САЩ издаваше дерогации за руски петрол, което позволи износът да скочи от 4,9 на 6 милиона барела на ден. Европа също беше противоречива: Франция стана най-големият вносител на руски LNG, а Total Energies запази ключови активи в Русия. Airbus не последва примера на Boeing и продължи да се снабдява с руски титан. Австрийското правителство не успя да обуздае Raiffeisen Bank, която генерираше половината от печалбите си в Русия. Германия допусна десетократен ръст на износа за Киргизстан, който се превърна в транзитен маршрут за реекспорт към Русия и център за криптовалутни измами с мрежата A7.

Мрежата A7, частна руска платформа за плащания, обработва приблизително 90 милиарда долара годишно – повече от половината военен бюджет на Русия. Нейният стейбълкойн A7A5 е подкрепен от санкционирана руска банка, но остава извън обсега на правителствените санкции. За да се спре Кремъл, е необходимо налагане на всеобхватни санкции: демонтиране на сенчестата финансова мрежа, санкциониране на корабите от сенчестия флот, вторични тарифи и спиране на толерирането на компании като Total Energies и Airbus.

Историческият прецедент с апартейда в Южна Африка показва, че координацията между правителство и бизнес е от решаващо значение. Повече от 1200 компании изпълниха своята роля. Сега е ред на правителствата да покажат същата решителност и да наложат по-строги санкции срещу Русия.