Западни официални лица, пожелали анонимност, споделят, че според тях руският президент Владимир Путин иска да избегне пряка военна конфронтация с НАТО, въпреки все по-враждебната реторика към Обединеното кралство и другите съюзници заради подкрепата им за Украйна. Посещението на директора на ЦРУ в Москва се свързва с предупреждения за последствия при евентуално нападение срещу страна от Алианса, но анализаторите не очакват директен сблъсък.

Според западни източници последните предупреждения на Москва, например че британски войски могат да станат мишена или че оръжейни заводи ще бъдат ударени, не носят нищо ново. Те са в съответствие с руската военна доктрина за оказване на натиск върху Запада. Враждебната реторика се засилва и заради нарастващия натиск върху Путин в страната, тъй като напредъкът в Украйна е бавен и скъп, а украинските удари със дълъг обсег нанасят щети в руския тил.

Официалните лица очакват Русия да продължи с хибридни дейности – кибератаки, диверсии и дори покушения, за да отслаби западната решимост и подкрепата за Киев. Те съветват съюзниците от НАТО да запазят спокойствие, но без самонадеяност. Великобритания вече заяви, че няма да спре да подкрепя Украйна заради руските заплахи.

През тази година се наблюдава ескалация на войната – и Русия, и Украйна засилиха ударите си с голям обсег. Според западни представители Путин не е променил целите си, въпреки признаци на недоволство в Русия. Дефицитът на бензин се отразява на обществената подкрепа за войната, но това не представлява критична заплаха за властта му.

Русия продължава бавното си настъпление в Донбас, но понася тежки загуби, които надвишават темповете на набиране на нови войници. Източниците не виждат признаци за нова мобилизация. В същото време руските ракетни удари по украински градове и инфраструктура причиняват сериозни щети. Киев настоява за повече системи за противовъздушна отбрана, но липсват ключови оръжия, особено американските ракети „Пейтриът“, което прави предстоящата зима трудна за Украйна.