Руският президент Владимир Путин е на 73 години и управлява изграден от него персоналистки режим, който обаче няма ясен план за това какво ще последва след неговото напускане. Той ще трябва да се оттегли по някаква причина – смърт, болест или дори доброволно, но въпросът е какво ще се случи след това. Възможните сценарии включват хаотична борба за власт между елити, на които дълго време е отказван достъп до висшите политически постове, или продължаващо затъване под управлението на застаряващата върхушка.

Целият режим на Путин се крепи на тясна мрежа от възрастни съюзници, които са на същата възраст като него. Тази система изключва следващите поколения от висшата политика, лишава ги от лидерски умения и създава блокиране. Много по-млади хора, дори и роднини на елита, могат да прескочат чиновниците на 50 и 60 години, които се възприемат като естествени наследници. Това поражда напрежение и риск от конфликт между поколенията.

Процесът на наследяване ще се развие в рамките на формално демократичната конституционна система, която изисква избори в тримесечен срок. Но конституцията не определя кой може да спечели тези избори. Решенията ще се вземат от малък вътрешен кръг, както е ставало в историята – например след смъртта на Сталин. Разликата е, че днешните ключови фигури са значително по-възрастни и може да нямат енергията да управляват оспорван преход.

Путин последователно отказва да посочи наследник. Единственият експеримент с Медведев през 2008 г. завърши с „рокада“ и запазване на властта. Министър-председателят Мишустин няма собствена властова база. Други постсъветски държави като Азербайджан и Казахстан са създали механизми за наследяване, но Путин не прави нищо подобно. Той разчита на застаряващи съюзници, сред които ръководителите на службите за сигурност и военните командири.

Сравнението със сталинисткия период показва, че т.нар. „селекторат“ – малкият вътрешен кръг с ключови държавни постове – ще играе централна роля. След смъртта на Сталин борбата за власт продължава с години и включва фигури като Маленков, Берия и Хрушчов, който печели чрез контрола си върху партийните структури. Днес вероятните играчи са ограничени: председателите на парламента, премиерът, ръководителят на президентската администрация, секретарите на съветите, шефът на ФСБ, министърът на отбраната. Млади фигури като Алексей Дюмин, Вячеслав Володин или Сергей Кириенко се споменават като потенциални наследници, но селекторатът като цяло е много възрастен.

Тъй като възрастните елити блокират израстването на по-младите, недоволството расте. Деца на високопоставени фигури получават министерски постове без подготовка, прескачайки междинно поколение. Това създава напрежение и може да доведе до вътрешни конфликти. Колкото по-дълго геронтокрацията се задържа на власт, толкова по-малка е вероятността за подреден преход. Вместо яснота и стабилност, бъдещето на руската политика ще отразява последиците от привидно безсмъртния режим на Путин.