Руският президент Владимир Путин очерта основните параметри, с които Москва започва подготовката на федералния бюджет за следващите три години. Плановете предвиждат значително по-бавен икономически растеж, дефицит около 2% от БВП и предпазлива прогноза за цената на петрола – около 50 долара за барел. Това стана ясно по време на съвещание по икономическите въпроси в Кремъл с представители на икономическия блок на правителството и президентската администрация.

Според Путин икономическата динамика в Русия се развива според очакванията на властите. Прогнозата е БВП да нарасне с около 1% през 2026 г. Официалните данни показват ръст от 1,3% на годишна база през второто тримесечие, а за периода януари–юли увеличението е 0,6%. Така икономиката продължава да расте, но с далеч по-умерени темпове. Основният въпрос пред правителството и централната банка остава балансът между ограничаването на инфлацията и запазването на икономическата активност.

Путин заяви, че инфлацията „като цяло е под контрол“. Към 14 септември тя е спаднала до 6,2%. Според него действията на правителството и Централната банка вече дават резултат. Потребителското търсене обаче остава сравнително силно: продажбите на дребно са нараснали с 5,4% през първите седем месеца, а реалните заплати през първото полугодие са се увеличили с 6,5%. Безработицата е около 2,3%, което президентът определи като равнище близо до историческите минимуми.

Особено внимание на съвещанието беше отделено на бюджета. През август федералният бюджет е приключил с излишък от 606 млрд. рубли. Приходите извън нефтения и газовия сектор са се увеличили с над 18% за първите осем месеца на 2026 г. Енергийният сектор обаче остава ключов фактор за публичните финанси. Путин посочи, че Москва наблюдава покачване на цените на петрола на международните пазари и очаква това да увеличи приходите от нефт и газ през следващите месеци. Допълнителните средства могат да бъдат използвани за попълване на Фонда за национално благосъстояние, който изпълнява ролята на финансов резерв на държавата.

За бюджета през 2027 г. Москва не залага на трайно високи петролни котировки. Разчетите са направени при цена от около 50 долара за барел, което Путин определи като много консервативно допускане. При тази база предварителните оценки сочат бюджетен дефицит от приблизително 2% от БВП. Този подход дава известен буфер: ако средните цени на руския петрол и приходите от износ се окажат по-високи от заложените, хазната би получила допълнителни приходи. Обратният риск е свързан с евентуален спад на петролните котировки, ограниченията върху руския енергиен износ и развитието на международните санкции.

Подготовката на федералния бюджет за 2027–2029 г. вече е в активна фаза. Според Путин сред основните приоритети остават изпълнението на социалните задължения на държавата, сигурността, отбраната и националните цели за развитие. Икономическите показатели очертават смесена картина: инфлацията се забавя, трудовият пазар остава изключително стегнат, реалните заплати и потреблението растат, но общият темп на увеличение на БВП се движи около 1%. Това поставя все по-силен акцент върху способността на Москва да поддържа бюджетните разходи при по-слаб икономически растеж и едновременно с това да запази резерви при евентуално влошаване на външната среда.

Отделно от изказванията на икономическото съвещание, на 17 септември Путин подписа решения, засягащи работата на чуждестранни компании в Русия. Руските активи на Auchan и Nestlé бяха поставени под временно управление на руската компания „Л.Е.В. Мениджмънт“ чрез публикуван президентски указ. Така последните решения на Кремъл показват две паралелни линии в икономическата политика – стремеж към по-консервативно бюджетно планиране при по-слаб растеж и продължаване на специалния режим за част от активите на западни компании в страната.