Статията разглежда ироничния израз, че само селяните идват по-рано на среща, и показва, че той говори повече за социални предразсъдъци, отколкото за реална психология на ранното пристигане. В него думата селяни не посочва произход, а служи като обидна етикетка за човек, представен като неопитен, провинциален или незапознат с неписаните градски правила. Така ранното пристигане се превръща в знак за нисък статус, макар поведението само по себе си да не доказва такова положение.

Психологическите изследвания свързват пунктуалността най-вече със съвестността: склонност да се планира, да се спазват ангажименти и да се предвиждат пречки. Ранното пристигане може да е и начин за намаляване на несигурността чрез буфер за трафик, търсене на адрес или забавяне. Друго изследване допуска връзка и с тревожността, но не означава, че всеки, който идва по-рано, е тревожен. За част от хората закъснението е по-неприятно от чакането и те предпочитат да поемат няколко излишни минути, вместо да рискуват.

Представите за рано и късно зависят от културата и ситуацията. При служебна среща хората приемат средно около 12 минути закъснение, а при обяд с приятел допустимият прозорец достига средно 40 минути. Обикновено се толерира по-голямо отклонение преди уговорения час, отколкото след него: при среща с преподавател около 28 минути по-рано изглеждат твърде рано, докато около 14 минути след часа вече се смятат за твърде късно. Причината е практична — закъснелият прехвърля разхода на чакането върху другия, а дошлият рано поема този разход сам.

Социалният смисъл на израза е в това, че той внушава съществуването на правилен градски начин на поведение — нито прекалено рано, нито видимо нетърпеливо. Който не познава това правило, изглежда по-ниско в символичната йерархия, а пунктуалността се превръща в повод за класово и регионално разграничаване. Данните обаче не подкрепят подобно обобщение: ранното пристигане може да е резултат от съвестност, тревожност, уважение към чуждото време, транспортни затруднения или различна представа кога започва срещата. Затова изразът е по-точен като пример за градски снобизъм, отколкото като описание на хората от селските райони.