Мостът Пул-е-Сухта в западната част на Кабул остава символ на хуманитарна катастрофа, въпреки мащабните акции на талибаните за прочистване на района. Управляващите залавят стотици наркозависими и ги изпращат в центрове за рехабилитация, но условията там са сурови, без дългосрочна терапия, което води до масовото им връщане обратно. Местни лекари подчертават, че без психологическа подкрепа и икономическа интеграция детоксът е временно решение. Самите наркозависими разказват за порочния кръг: нямат дом, работа, семействата им се срамуват от тях, и единственото място, което познават, е под моста. Ситуацията се влошава от ръста на употребата на синтетични наркотици, особено метамфетамин, който е по-евтин и по-агресивен. Международната общност е в дилема: осъжда методите на талибаните, но липсата на сътрудничество блокира помощта. ООН и Световната здравна организация поддържат ограничени програми, но мащабна помощ липсва.