Интернет превърна всички ни в „експерти“ по психология, без да имаме нужната подготовка. Термини като „токсичен“, „нарцисист“, „психопат“ и „газлайтър“ вече се използват свободно в ежедневните разговори и социалните мрежи. Кратки видеа и публикации предлагат лесни обяснения, но те опростяват сложни човешки преживявания. Достъпът до информация за психичното здраве има и положителна страна – повече хора разпознават тревожността, депресията и насилието, а стигмата около терапията намалява. Проблемът е, че популярното съдържание започва да се приема като заместител на професионална оценка. Поставянето на диагнози на хора, които никога не са преглеждани от специалист, е особено опасно. Лошото поведение не прави някого психопат, самоувереността не е нарцисизъм, а спорът не винаги е манипулация. Когато клиничните термини се използват като обиди, те губят значението си и стигматизират хората с реални диагнози. Самодиагностицирането също крие рискове – човек може да се припознае в общо описание, да отложи търсенето на помощ или да започне неподходящо самолечение. Алгоритмите на социалните мрежи задълбочават проблема, като предлагат все повече сходно съдържание и затвърждават убеждението, че всички трудности се обясняват с една диагноза. Етикетите разделят хората на жертви и насилници, емпати и нарцисисти, което разрушава диалога и близките връзки. Въпреки това психологическото съдържание онлайн не е безполезно – то може да помогне да назовем преживяванията си и да потърсим подкрепа. Важно е обаче да го приемаме като отправна точка, а не като окончателна присъда. Истинската експертиза изисква професионална квалификация, личен разговор, контекст и време, а не 30-секундно видео.