Нагласи към психичното здраве: повече очаквана подкрепа и по-малко стигма

През 2026 г. 53,7% от анкетираните в национално проучване смятат, че човек, който сподели, че има психично разстройство, ще получи помощ от околните. Останалите 46,3% очакват той да бъде отбягван. Това е повишение спрямо 2023 г., когато 42% са очаквали подкрепа, но остава под нивото от 2020 г., когато делът е бил 55%. Данните измерват очакванията за поведението на околните, а не реалната готовност хората да помогнат.

По-малко съгласие със стигматизиращи твърдения

Делът на хората, които смятат посещението при психиатър за срамно, е 12%. През 2023 г. той е бил 18%, а през 2020 г. – 13%. 20,4% от анкетираните са съгласни, че не е нормално мъжете да плачат. 19% определят опита за самоубийство като грях, а 15% смятат, че човек с психичен проблем трябва да се опита да го реши сам. И при четирите проследявани твърдения резултатите през 2026 г. са по-ниски от тези през 2023 г. 37,7% заявяват, че познават човек с психично разстройство, 41,7% не познават такъв, а 16% не са сигурни.

Специалистът остава предпочитаният изход

Обръщането към специалист е посочено като най-добро решение при психичен или емоционален проблем от 65,3% от анкетираните. 18,2% биха разчитали на близки и приятели, а 5,8% смятат, че човек трябва да се справи сам. Над 90% приемат, че посещението при психолог понякога е необходимост, докато 8,5% го определят като каприз. Данните не показват колко хора действително са потърсили професионална помощ и дали са имали достъп до нея.

Нагласи към зависимостите и работната среда

Две трети от анкетираните възприемат зависимостите като заболяване. Най-висок е делът на хората, които смятат, че зависимостта към храна може да бъде преодоляна – 76%, следва тютюнопушенето с 74%, алкохолът с 63%, хазартът с 51% и наркотиците с 42%. При работната среда 54,2% очакват колегите да помогнат, ако човек сподели, че приема антидепресанти. 45,8% смятат, че това е личен проблем, който не трябва да се споделя. При съмнения за проблем в развитието на дете 51,9% биха потърсили специалист, 17,6% биха изчакали, 12,8% биха поискали мнение от други родители, а 7,7% – от собствените си родители.

Методология

Проучването е проведено между 3 и 11 септември 2026 г. сред 801 пълнолетни души чрез интервюта лице в лице. Извадката е представителна за пълнолетното население на България, а стохастичната грешка е ±3,5% при 50-процентни дялове. Изследването се провежда през три години с еднакви въпроси и методология. Анализът подчертава, че трите вълни все още не са достатъчни за категорично определяне на дългосрочни тенденции.