Лабораторни експерименти показват, че псилоцинът – активният метаболит, до който се разгражда псилоцибинът в организма – може да удължи живота на човешки клетки. В изследването са използвани човешки фетални белодробни фибробласти и фибробласти от кожа на възрастни хора. При белодробните клетки ефектът е зависел от дозата: при 10 микромола животът на клетките се е удължил с 29%, а при 100 микромола – с 57%. При кожните клетки е отчетено удължаване с 51%.

Третираните клетки са достигали по-късно до сенесценция – състояние, при което клетките спират да се делят. Те са показали и по-ниски нива на оксидативен стрес, както и запазване на дължината на теломерите. Тези защитни структури в краищата на хромозомите обикновено се скъсяват с възрастта.

Следващият етап е проведен с 19-месечни женски мишки, които приблизително съответстват на хора на 60–65 години. Животните са получавали псилоцибин веднъж месечно в продължение на 10 месеца. В края на периода са оцелели 80% от третираните мишки срещу 50% от контролната група. При третираните животни са наблюдавани още повече козина, по-малко побеляване и по-добро общо състояние на козината, макар тези промени да не са количествено оценени по всички показатели.

Резултатите не означават, че псилоцибинът е доказано средство срещу стареенето при хора. Проучването не включва човешки участници, а клетъчните модели и мишките не могат да потвърдят дали същият ефект ще се прояви в човешкия организъм. Според независим експерт данните са интересни, но са нужни много допълнителни изследвания, за да се установи дали могат да бъдат приложими към човешкото здраве. Предстои да се изяснят подходящите дози, честотата на прием и възможните дългосрочни рискове, включително влиянието върху раковите заболявания.